![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
— Ако щат и с писалка да го бяха написали, не ме интересува – каза нетърпеливо София. – Какво пише там?
— Тетрадка, тетрадка. – Нина щракна с пръсти. Чейс не можа да се сдържи и леко се усмихна на обиденото изражение на София, докато подаваше на Нина тетрадка и химикалка. – Така, да видим...
Леко изкривена, заради белезниците, тя започна да записва всяка буква. Изреченията на древногръцки постепенно започнаха да придобиват форма.
— Чудесно, това е обещаващо начало – каза тя, като ги преведе наум. – Тук пише, че входът е обърнат към изгрева.
— Насочи се към източния склон на планината – каза Корвус на пилота. – Какво още?
— Не знам, само това имам засега – отговори сухо Нина. – Трябва да поработя още върху него.
— Ще трябва да го правиш в движение – каза София. – Пристигнахме.
Всички погледнаха напред. Пред тях се издигаше малък скалист хълм, тъмна могила сред безкрайните бледи сиво-кафяви дюни.
— Това не е точно планина забеляза Чейс. – Повече ми прилича на пъпка. Мисля, че Херкулес е заслужил нещо доста по-впечатляващо от това.
— Имам съмнения, че за разлика от някои хора Херкулес едва ли е имал нужда да компенсира недостатъци отбеляза сухо София. – Освен това съм убедена, че съдържанието на гробницата ще бъде далеч по-впечатляващо.
Хеликоптерът започна да се спуска към подножието на източната стена на хълма и се приземи сред вихри от прах и пясък. Останалите вертолети го последваха.
— Разпръснете се – заповяда Корвус по радиостанцията.
— Някъде трябва да има вход намерете го. – Въоръжените мъже, облечени в камуфлажни облекла, изскочиха от хеликоптерите и започнаха претърсването. Той се обърна към Нина. – Доктор Уайлд, продължавайте да работите. Докато открием входа, искам да съм получил колкото се може повече информация за вътрешността на гробницата. Щом я открием, боя се, че ще се наложи да работите в движение.
— Защо сте се разбързали толкова? – попита Чейс. – Тук не става въпрос за състезание – никой друг не знае къде се намира това нещо.
— Съмнявам се, че ще го разбереш, Чейс – каза Корвус, и изпълнен с презрение. – Ти си незначителен човек с незначителни мечти. Но ако имаш мечта като моята и си на ръба да я осъществиш… и ти няма да искаш да чакаш.
— Хей, аз също имам мечти, които искам да се сбъднат – каза Чейс. – Всъщност даже снощи си мислех за едната. Ти си част от нея. Както и ти — добави той, като кимна към София, – и Джо с опръстенените цици. – Той студено се усмихна. – Мечтата ми включва и бейзболна бухалка. С наковани по нея гвоздеи.
— О, я млъкни, Еди — тросна му се София. Тя се обърна към Нина. — Това е една от причините да го напусна. Никога не си затваря устата. Сигурно си го забелязала.
— Ако всички си затворят устата, може и да успея да се концентрирам – каза раздразнено Нина.
След като климатикът бе изключен, температурата в хеликоптера бързо растеше. Единствено Нина не го забелязваше, защото се бе съсредоточила изцяло върху откриването на буквите, скрити сред думите в текста. Беше стигнала до деветата страница, когато от говорителя в кабината се разнесе гласа на един от хората на Корвус.
— Сър, говори Бертийон – каза развълнувано той. – Открихме я, на около двеста метра на север, зад онази висока скала. – Всички погледнаха натам и видяха една обрулена от вятъра каменна колона, издигаща се над склона.
— Отлично – каза Корвус, като излезе от кабината и си сложи една широкопола шапка за слънце. Комоса се измъкна през задната врата и я задържа, за да слезе София, след което дръпна Чейс от седалката му и го блъсна върху горещия пясък. Нина го последва непохватно, притиснала към гърдите си ръкописите.
Тя присви очи и огледа околния пейзаж, блясъкът на слънцето я заслепяваше. Очите й пареха от стичащата се в тях пот. Освен заобикалящите ги дюни, които се простираха до хоризонта във всички посоки, ниският хълм бе единственото отличаващо се нещо.
От сателитните снимки, които Нина бе разглеждала в имението на Корвус, за да открие местонахождението на гробницата, тя знаеше, че най-близкият град се намира на около стотина мили. За да дойде някой тук, трябваше да има много добра причина за това. Въпреки че не беше най-горещата пустиня в света, Големият ерг си оставаше пуст и безпощаден.