В името на любовта

— Твърде си зает, за да броиш снимките, на които си заедно с дъщеря си?

— Върви по дяволите. – Силни думи, но произнесени без особен ентусиазъм. Той се отпусна в едно кресло с дамаска от шотландско каре. – Наистина ли съм безсърдечен негодник?

— Съдя по това, което виждам с очите си. Ако не си, значи си дяволски добър актьор – тросна се Лора и изведнъж се сепна.

Той наистина беше добър актьор. Тя бе останала поразена от прочита му на ролята на бащата в „Къща на дървото”. Не си спомняше кога за последен път е била толкова развълнувана от нечие изпълнение. Не беше ли една от големите иронии на съдбата, че се бе възхитила точно от играта на Пол Йорк?

Той винаги бе изглеждал толкова твърд и непреклонен и сега, когато го видя така объркан и несигурен, Лора се стъписа.

— Всъщност какво става с теб?

Пол се взираше в пространството.

— Забавно е какви обрати ни сервира животът. Съвсем не тези, които очакваме.

— И какво точно очакваше ти?

Той й подаде договора.

— Ще прочета сценария и ще помисля. След това ще обсъдим договора.

— Не става. Ако не подпишеш договора, си тръгвам заедно със сценария.

— Да не мислиш, че ще подпиша просто така?

— Да. И знаеш ли защо? Защото аз съм единствената, която проявява интерес към теб.

— И кой е казал, че ме е грижа? – Той хвърли договора върху папката със сценария. – Ако исках да се върна в професията, щях да се представлявам сам.

— Актьор, който се представлява сам, има глупак за клиент.

— Мисля, че това се отнасяше за адвокатите.

— Смисълът е един и същ. Нито един актьор не може да превъзнася сам себе си, без да изглежда като пълен идиот.

Тя беше права и Пол го знаеше, но още не бе готов да се предаде.

— Изглежда, имаш готов отговор за всичко.

— Защото добрите агенти знаят какво правят, а аз възнамерявам да ти бъда много по-добър агент, отколкото бях за Джорджи.

Той потърка палец по кокалчетата на ръката си.

— Трябваше да изразяваш мнението си.

— Опитах се – неведнъж – но ти само се мръщеше и искаше всичко да става като с магическа пръчка, а аз си спомнях за ипотеката ми и смелостта ми тутакси се изпаряваше.

— Хората би трябвало да се борят за това, в което вярват.

— Напълно си прав. – Лора посочи с пръст договора. – Е, какво решаваш, Пол? Ще седиш тук и ще се самосъжаляваш или ще имаш смелостта да се впуснеш в съвършено нова игра?

— Не съм играл от близо трийсет години. Дори не съм мислил някога отново да стана актьор.

— Холивуд обича талантливите свежи лица.

— Моето не е толкова свежо.

— Довери ми се. Всичките ти бръчки са на мястото си – заяви Лора и го измери с погледа си на кораво момиче, за да не му хрумне да приеме забележката й като глупаво дърдорене на жена в менопауза, която не помни откога не е имала мъж в живота си. – Трудно ми е да повярвам, че актьор с твоя талант никога не е помислял за работа.

— За мен кариерата на Джорджи винаги е била на първо място.

Прободе я чувство на съжаление. Какво ли му е било да притежава такъв талант и да го захвърли?