В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
Той изчака да мине срещата с представителите на „Вортекс”, насрочена за следобед на другия ден, преди да се обади на Кейтлин с новината.
— Дръж се да не паднеш, скъпа. „Къща на дървото” получи зелена светлина от „Вортекс”. Рори Кийн се съгласи на сделката.
— Не ти вярвам.
— Аз пък си мислех, че ще се зарадваш за мен.
— Кучи син! Правата ти изтичат само след две седмици.
— Петнайсет дни – уточни той. – Погледни го откъм хубавата страна. Сега ще можеш спокойно да спиш нощем, след като знаеш, че на никого няма да позволя да превърне книгата на майка ти в боклук. Сигурен съм, че това е огромна утеха за теб.
— Върви да се чукаш! – Тя затръшна телефона.
Той вдигна поглед към втория етаж.
— Отлична идея.
Можеше да се каже, че това бе един от най-гадните дни в живота на Лора. Главата я цепеше, имаше потискаща среща с шефовете на „Старлайт Мениджмънт”, а като капак я глобиха за превишена скорост на път към Санта Моника. Натисна звънеца на двуетажната градска къща на Пол Йорк в средиземноморски стил, намираща се само на четири пресечки от кея, макар да й беше трудно да си представи, че Пол някога го посещава. Дълбокото триъгълно деколте на новата й копринена рокля без ръкави от „Ескада” внасяше някаква разхлада, но при все това й бе горещо, а от влагата косата й над челото бе започнала да се вие на малки къдрици. Всеки ден излизаше от къщи за работа грижливо облечена и сресана, но не след дълго нещо започваше да се обърква – под едното й око се появяваше черно петънце от размазаната спирала, презрамката на сутиена й се смъкваше по рамото, на обувката й цъфваше драскотина, подгъвът на полата провисваше и в колкото и скъп салон да се подстригваше, до края на деня меката й като на бебе коса вече бе изгубила формата си.
Отвътре се разнасяше ритъмът на „Стийли Дан”, което означаваше, че в къщата има някой, но той не реагира на звънеца, така както не отговаряше и по телефона. От две седмици, откакто вдигнаха карантината и Джорджи я бе уволнила, Лора се опитваше да се свърже с него.
Тя затропа по вратата и когато и това не помогна, заудря по-силно. Таблоидите направо бяха пощурели, опитвайки се да изровят подробности от станалото по време на карантината, но когато се разнесе новината, че сред гостите е била Рори и „Вортекс” е сключил договор с Брам за финансирането на „Къща на дървото”, слуховете за ожесточени женски схватки и хедонистични оргии секнаха.
Ключалката най-после щракна и Пол застана на прага, мрачен и застрашителен.
— Какво, по дяволите, искаш?
Обикновено безупречно вчесаната му стоманеносива коса сега беше разрошена. Беше бос и изглеждаше така, сякаш не се е бръснал от седмица. Измачкани шорти и избеляла тениска заместваха обичайното му облекло на „Хуго Бос”. Лора никога не го беше виждала в такъв вид и някакво неканено чувство потрепна в гърдите й.
Тя бутна вратата.
— Приличаш на трупа на Ричард Гиър. – Той машинално отстъпи назад и тя се шмугна покрай него в прохладната къща, където доминираха подове от бамбук, високи тавани и големи прозорци на покрива. – Трябва да поговорим.
— Не, не трябва.
— Само за няколко минути – настоя Лора.
— След като вече нямаме общ бизнес, не виждам смисъл да говорим.
— Престани да се държиш като голямо дете.
Пол се втренчи изумено в нея и Лора осъзна, че дори с избелялата тениска и изпомачканите шорти той изглеждаше много по-представително, отколкото тя с дизайнерската си рокля „Ескада” и елегантните червени сандали на „Тарин Роуз”. И отново онова неуместно потрепване в гърдите…
— Повече няма защо да ти ближа задника – усмихна се студено тя. – Това е единственото хубаво последствие от съсипаната ми кариера.
— Да, ами съжалявам за това.
Той се насочи към всекидневната – приятно помещение, но някак си безлично. Удобни мебели, бежов килим и бели жалузи на прозорците. Очевидно нито една от изтънчените светски дами, с които бе излизал през годините, не бе оставила отпечатък в дома му.
Лора отиде до музикалната уредба и я изключи.
— Обзалагам се, че не си говорил с нея, откакто всичко рухна.
— Не можеш да си сигурна.
— Нима? Наблюдавам те от години. Ако Джорджи не прави това, което иска татенцето, татенцето я наказва със студено отношение.