В името на любовта

Лора вдигна още при първото позвъняване.

— Здравей, Джорджи. Тъкмо се канех да ти позвъня. Никак не ми беше приятно, но отмених срещата. Мисля, че утре сутринта трябва да се обадиш на Рич Грийнбърг и…

— Да, ще го направя – прекъсна я Джорджи и се свлече в стола на Арън зад бюрото. – Лора, трябва да ти кажа нещо.

— Добре ли си? Звучиш странно.

— Аз съм добре, но… – Джорджи се втренчи невиждащо в спретнатата купчина документи върху бюрото. – Лора, зная, че отдавна работим заедно, и аз високо ценя старанието ти и всичко, което си направила за мен, но… – Разтри челото си. – Трябва да се разделим.

— Да се разделим?

— Аз… аз имам нужда да направя някои промени. – Не чу приближаването на Брам, но усети ръката му, която се отпусна нежно между лопатките на гърба й. – Зная колко е трудно да се работи с баща ми и не те обвинявам за нищо – наистина не те обвинявам – но трябва да започна начисто. С агент, който сама ще назнача.

— Разбирам.

— Аз… искам да съм сигурна, че единствено моето мнение ще има значение за крайното решение.

— Каква ирония! – засмя се Лора сухо. – Да, да, разбирам. Обади ми се, когато си намериш нов агент. Аз… ще се постарая колкото е възможно по-бързо и безпроблемно да му предам работата. Желая ти късмет, Джорджи.

Лора затвори. Никакви молби. Никакви настойчиви увещания. На Джорджи й призля. Отпусна глава върху бюрото.

— Това е толкова несправедливо. Татко определяше правилата, а аз само ги следвах. А сега тя плаща цената.

Брам взе слушалката от ръката й я постави на мястото й.

— Лора знае, че нещата не са вървели. Било е нейно задължение да предприеме нещо, но не го е сторила.

— Все пак…

— Престани. – Брам я стисна за раменете и я изправи. – Не се съмнявай в себе си.

— Лесно ти е да го кажеш. Ти си свикнал да бъдеш безмилостен. – Тя се надигна бавно от стола.

— Аз много харесвам Лора – заяви Брам – и навярно тя би била отличен агент за теб, но не и ако слугува на двама господари.

— Баща ми никога повече няма да ми проговори.

— Де тоз късмет! – Той приседна на ръба на бюрото. – И така, какво сложи началото на тази „ядрена зима” на Джорджи Йорк?

— Татко предложи да поиграем на карти. И ме наплиска с вода в басейна. – Тя изрита гневно кошчето за боклук, но в резултат само удари болезнено палеца си и разсипа боклука по килима. – По дяволите! – Отпусна се на колене и се зае да разчиства. – Помогни ми, преди Чаз да го е видяла.

Той побутна към нея с носа на обувката си смачкан на топка лист хартия.

— Питам само от любопитство… Животът ти винаги ли е приличал на железопътна катастрофа, или аз просто се появих на сцената в особено съдбовен и драматичен момент?

Джорджи хвърли обелка от банан в кошчето.

— Знаеш ли, нищо не ти пречи да ми помогнеш.

— И ще го направя. Ще ти помогна да забравиш за всичките си тревоги с див секс.

Имайки предвид тънката нишка, на която се крепеше бракът им, дивият секс навярно беше великолепна идея.