В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
— Кога каза, че Ханк Питърс ще започне с прослушванията за актьорите?
— Във вторник, след сватбеното парти, както много добре ти е известно.
— Наистина ли? Остава само седмица и половина… – Бяха започнали веднага с предварителната подготовка за снимките на филма, тъй като Ханк Питърс бе ангажиран с режисирането на друг филм през ноември, а Брам държеше той да е режисьорът на „Къща на дървото”. Джорджи остави чаршафа, уж неволно, да се свлече под гърдите й – както се оказа, напразен опит, тъй като той вече се бе насочил към дрешника за джинсите и тениската, превърнали се в работната му униформа на продуцент. – И аз все още съм в списъка за първото прослушване, нали?
— Няма ли най-сетне да се успокоиш? Обещах ти първото прослушване и ще го имаш. Но кълна се в Бога, ако възлагаш прекалено големи надежди…
— Трудно ще е, след като ти постоянно повтаряш колко съм некадърна.
Той промуши глава през отвора на тениската.
— Не преувеличавай. Ти си прекрасна актриса и изключително талантлива в комедийните роли, и много добре го знаеш.
— Но не съм достатъчно талантлива, за да изиграя Хелън. – Джорджи се опита да изобрази самодоволна усмивка с оттенък на злорадство. – Запомни добре този момент, Брамуел Шепърд, защото ще те накарам да си върнеш думите назад.
Щеше й се наистина да е толкова уверена, колкото демонстрираше. Беше изчела сценария още два пъти и бе започнала да нахвърля бележки за живота на Хелън, за маниерите й и особеностите на характера й. Но до прослушването оставаха само десет дни, а никога досега не бе играла толкова сложна роля. Предстоеше й още доста работа, за да се подготви както трябва, а не можеше да се съсредоточи.
Погледът му се спря върху гърдите й. Едва се бе удържала да не се впусне в лудо пазаруване на най-секси и най-съблазнителните нощнички. Вместо това се придържаше към обичайното си нощно облекло, но сега бялата камизолка и черните шорти, щамповани с пиратски черепи, лежаха скупчени на пода до леглото и Джорджи придърпа решително чаршафа до брадичката си.
— Не забравяй, че в девет е последната ни среща с Попи.
Той изпъшка и отново се вмъкна в дрешника.
— Няма да издържа още един разговор за цветни аранжименти и бадеми „Джордан”, подпечатани с фамилния герб. Всъщност какво, по дяволите, са бадеми „Джордан”?
— Бадеми с вкус на сапун. – Безпокойството, което не й даваше мира, откакто осъзна, че сега Брам има всичко, за което мечтаеше, я изстреля скоропостижно от леглото. – Ексцентричната измислица за темата „Скип и Скутър” беше твоя идея и до партито остават само осем дни. Няма да се измъкнеш от тази среща.
— Ще ти дам стотачка и ще ти направя масаж на гърба, ако ми спестиш това удоволствие.
— Не ми трябва твоята стотачка. А що се отнася до масажа… По-добре се консултирай с анатомичния атлас, приятел, защото това, което разтриваш, не е гърбът ми.
— Струва ми се, че досега не си имала оплаквания.
Налагаше се да признае, че е прав.
В крайна сметка Брам остана за срещата.
Тежкият парфюм на Попи Патерсън, превзетият говор и гривните с подрънкващите висулки влудяваха и двамата, но тя несъмнено беше най-изобретателната и веща организаторка на светски събирания и приеми. Кръжащите хеликоптери и глутницата папараци изключваха парти на открито и на Попи й хрумна идеално решение – внушителната къща „Елдридж Маншън” от двайсетте години на миналия век, построена в същия стил на английско имение, както и домът на семейство Скофийлд. Великолепната бална зала можеше спокойно да побере двестате гости, инструктирани да се облекат в костюмите от сериала „Скип и Скутър”.
Чаз и Арън се присъединиха към групата, насядала около масата в трапезарията, за да обсъдят последните подробности. Започнаха с украсата и завършиха с храната. Менюто повтаряше дословно блюдата, поднасяни в различни епизоди от сериала, започвайки с ордьоврите: мини пици; миниатюрни сандвичи с фъстъчено масло във формата на сърчица; хотдози със същите размери, без кетчуп.
Основното ястие бе по-изискано и Чаз започна да чете менюто на глас:
— Салата „Ракета” с пармезан от епизод четирийсет и втори „Скутър се среща с кмета”. Опашки от омари с ромова глазура и с манго, епизод втори „Вълнуващата конна езда”. Телешко филе, овкусено с черен пипер, епизод шейсет и трети „Съсипаният уикенд на Скип”.
— „Ракета”? – прозина се Брам. – Нещо фламбе?
— Това е рукола – обясни Чаз. – Ти я обичаш. – Огледа Попи, която носеше трикотажен костюм с цвят на шампанско от „Сейнт Джон” и маркови слънчеви очила с големи изпъкнали стъкла, вдигнати върху черната й коса. – Радвам се, че се отказахте от онази гадост с помпозното название „Мус от гъши пастет”.