В името на любовта

Брам тутакси излезе от сънния си транс.

— Каква изненада?

— Хайде, хайде. Спонтанността е най-важното.

— Не си падам много по спонтанността – промърмори Джорджи.

Гривните на Попи дръннаха шумно.

— Вие ме наехте, за да организирам зрелищно парти, и точно това правя. Ще бъдете на седмото небе от възторг. Обещавам.

Брам нямаше търпение да изчезне, затова прекъсна протестите на Джорджи.

— Съгласен съм с всичко, стига да не се налага да обувам чорапогащи и да пия безалкохолна бира.

Скоро след това Попи си тръгна, а Брам се запъти към студиото.

Джорджи искаше да монтира следващите части от филма си, а и трябваше да поработи върху ролята на Хелън. Но първо се обади на Ейприл. Двете, макар и от разстояние, съумяваха да работят върху костюмите и аксесоарите на Джорджи, а и последната проба наближаваше. След като свършиха разговора, Джорджи нахвърля още някои идеи за образа на Хелън, но не можа да се съсредоточи и накрая се качи на горния етаж, за да прегледа последните кадри, които бе заснела – група самотни майки, опитващи се да преживеят с минимална заплата. Разказите от първа ръка на тези отрудени жени я накараха за пореден път да осъзнае колко й бе провървяло в живота.

За тези фотографски експедиции й бе помогнала Рори, предоставяйки й един от гаражите си. Там Джорджи оставяше колата си, която папараците не познаваха. Когато искаше да напусне незабелязано къщата, тя се измъкваше през задната порта и по алеята на Рори потегляше с тойотата корола, наета от Арън за нея. Досега папараците не бяха надушили хитрината й, а неочаквано за нея, видеокамерата й предоставяше известна доза анонимност. При все че жените, които тя интервюираше, я познаваха, Джорджи се движеше доста свободно из града.

Неусетно изминаха няколко часа, преди Чаз да надникне в кабинета.

— Твоят старец отново се нанася в къщата за гости.

Джорджи вдигна рязко глава от монитора.

— Баща ми?

Чаз подръпна един от ярките си пурпурни кичури.

— Каза, че така и не е успял да отстрани плесента от къщата си. Но на мен ми се струва, че просто иска да си поживее за сметка на Брам.

Баща й не й вдигаше телефона от деня, в който тя го уволни. Какво означаваше внезапното му пристигане? Джорджи не се нуждаеше от поредната му лекция за лошия й вкус и пълната й некомпетентност. Освен това тя за нищо на света не желаеше да говори за Лора. Може би имаше право да уволни Лора, но в душата й заседна горчивина. Жалко, че Брам не беше вкъщи.

В стаята влезе Арън, помъкнал няколко пакета.

— Баща ти е на долния етаж.

— Разбрах. – Джорджи искаше да довърши монтажа на филма, а не да се впуска в неизбежната разправия, затова стана и отиде при Чаз.

— Виж… ако поне една мъничка частица от душата ти не ме ненавижда чак толкова много, ще го занимаваш ли известно време, само още един час? Моля те!

Чаз доби замислен вид.

— Добре… – подсмихна се самодоволно, – но само ако първо хапнеш нещо.