В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
— Джорджи вече не се нуждае от теб – каза тя доста по-нежно. – Поне не за кариерата си.
Пол издърпа договора от ръцете й.
— Върви да провеждаш телефонните си разговори, по дяволите. Аз ще прегледам това.
— Добра идея.
Лора излезе на терасата. Широка и закътана, тя беше идеално място за отдих и забавления, но на нея имаше само два разностилни метални стола. Струваше й се странно толкова изтънчен човек да няма почти никакъв светски живот. Отвори телефона и провери гласовата си поща, след което проведе дълъг разговор с баща си, който живееше във Финикс. Докато разговаряха, Лора се застави да не поглежда крадешком през прозорците към Пол. След това се обади на сестра си в Милуоки, но телефонът вдигна шестгодишната й племенница, която се впусна в подробен разказ за новото си котенце.
Пол излезе на терасата и Лора прекъсна възторжения монолог на момиченцето.
— Той е невероятен актьор. Едва ли някой знае, че е учил в „Джулиард”*. Овен това е играл на Бродуей, преди да изостави кариерата си и да се посвети изцяло на Джорджи.
[* Висше училище в Ню Йорк, където се обучават студенти по драма, танц и музика. – Б.пр.]
— Кой е този двор* на Джули, лельо Лора?
[* На английски yard означава и „двор”. – Б.пр.]
Лора подръпна косата си.
— Нямаш представа колко ми бе трудно да го убедя да се върне към актьорската професия. Щом го чуеш как чете ролята, ще разбереш защо толкова се вълнувам, че ще бъда негов агент.
— Говориш странни неща – отвърна тъничкият глас. – Ще извикам мама. Мамо!
— Чудесно. Ще ти се обадя през следващата седмица – каза Лора и затвори телефона. – Мина по-добре, отколкото очаквах. – Между гърдите й потече струйка пот.
— Празни приказки. Говореше с гласовата си поща.
— Или с племенницата ми в Милуоки – отвърна Лора колкото можа по-дръзко. – Или с офиса на Брайън Глейзър. Не е твоя работа как въртя бизнеса си. Важни са само резултатите.
Той размаха договора пред физиономията й.
— Само защото подписах проклетото нещо, не означава, че ще се явявам на прослушвания. Само ще прочета сценария.
Наистина ли го бе убедила? Лора не можеше да повярва на късмета си.
— Това означава, че ще отидеш там, където ти кажа. – Грабна договора и се насочи към вратата, надявайки се, че той ще я последва. – Няма да е никак лесно, затова не е зле да изнесеш на себе си една от лекциите, с които си свикнал да досаждаш на Джорджи. Например за това, че да ти откажат някоя роля, е част от занаята и не бива да го приемаш лично. Ще ми бъде интересно да видя дали си толкова корав, колкото е тя.
— Това те забавлява, нали?
— Повече, отколкото можеш да си представиш. – Лора събра нещата си. – Обади ми се, след като прочетеш сценария. О, и още нещо – възнамерявам да дам тласък на кариерата ти, използвайки славата и репутацията на Джорджи.
Пол почервеня от гняв.
— Не можеш да го направиш.
— Разбира се, че мога. Тя ни уволни, забрави ли? – Лора стигна до вратата и се обърна към него. – Ако бях на твое място, още днес щях да й се обадя, вместо със студеното си и отчуждено поведение само да задълбочавам пропастта помежду ни.
— Да бе. Като че ли идеите ти постигнаха голям успех в миналото.
— Беше просто предложение. – Тя излезе и се насочи със спокойна крачка към колата си, макар че й се искаше да подскача до небесата от радост. Беше преодоляла първото препятствие и сега оставаше само да му намери работа.
Докато излизаше на заден ход от алеята, си напомни, че намирането на работа за Пол не е единственият й проблем. Трябваше да обяви за продажба луксозния си апартамент, да смени мерцедеса си за някаква по-евтина кола, да отмени почивката си в Мауи и да не припарва до „Барнис”. Доста депресираща перспектива.
Но за момента… Лора включи радиото, тръсна глава и запя с цяло гърло.
21
Джорджи вдигна глава от възглавницата, когато Брам излезе от банята след сутрешния душ. Преди две седмици и половина, в нощта след свалянето на карантината, тя бе изправена пред дилемата дали да се върне в стаята за гости, или да остане в спалнята на Брам. Накрая му заяви, че старата й стая гъмжи от въшките, останали от Ланс и Джейд, и не може да се върне там. Той се съгласи, че въшките са много заразни и не бива да рискува.
И сега Джорджи открито се любуваше на съпруга си. Черната кърпа, увита около бедрата му, превръщаше лавандуловите му очи в тъмносини. Косата му бе влажна. Наболата брада от последните няколко дни му придаваше сурова мъжествена елегантност. Въображаемото бебе се размърда в утробата й. Тя примигна, за да се върне към реалността.