В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
— Престани да ме тормозиш.
Отговорът на Чаз беше още по-сияйна самодоволна усмивка.
Благодарение на готварските умения на вечно вкиснатата икономка, Джорджи си бе възвърнала изгубените килограми, но този факт не намали раздразнението й.
— Съгласна! Но единият час започва да тече, след като се нахраня.
— Връщам се след десет минути.
И тя се върна с две чинии. В едната имаше салата с нарязани късчета сьомга и пресни зеленчуци, а върху другата се мъдреше гигантски сандвич – половин франзела, срязана по средата и натъпкана с всевъзможни меса, сирене и гуакамоле. Джорджи и Арън се спогледаха примирено, когато Чаз тръсна чинията със салатата пред него, а със сандвича пред Джорджи.
— Имаш нужда от калории – оповести тя, когато Джорджи помоли да си разменят чиниите. – А Арън – не.
Джорджи грабна сандвича.
— Сега се изживяваш като експерт диетолог.
— Чаз е експерт по всичко – додаде Арън. – Само я попитай.
Чаз скръсти важно ръце пред гърдите си.
— Зная, че вчера Беки най-после е разговаряла с теб.
— Искаше просто да погледна компютъра й, това беше всичко – сви рамене Арън.
— Голям си глупак! Не зная защо още си губя времето с теб.
Джорджи знаеше, но не беше толкова глупава, че да ги осветли. Според нея Чаз беше по рождение възпитателка и бавачка.
Когато дояждаше сандвича, Джорджи накара Чаз да слезе долу и да прави компания на баща й. Арън отиде да смени маслото на колата й, а Джорджи се върна към заниманието си. Неусетно се изниза един час.
— Може ли да вляза?
Джорджи вдигна стреснато глава и видя баща си, застанал на прага. Беше облечен със сиви шорти и светлосиня тениска, а косата му се нуждаеше от подстригване. Кимна към компютъра.
— Какво правиш?
Сега ще започне да я обсипва с упреци, но тя все пак му призна:
— Имам ново хоби. Снимам филми.
Той не й отговори, което още повече я изнерви. Джорджи разсеяно местеше мишката.
— Всеки може да има хоби – промърмори тя и вирна брадичка. – Купих монтажно оборудване. Просто за развлечение.
Баща й потри пръсти.
— Разбирам.
— Има ли нещо нередно в това?
— Не. Просто съм изненадан.
Навярно беше изненадан, защото идеята не му бе хрумнала.
В стаята се възцари напрегната тишина. Младата жена се изправи в стола си.
— Татко, зная, че не одобряваш моите методи, но не смятам занапред да ги обсъждам с теб.
Баща й пристъпи от крак на крак и кимна.
— Аз просто… исках да те попитам дали знаеш къде се намира електрическото табло в къщата за гости. Един от бушоните гръмна, а не бих искал да ровя наоколо, без първо да попитам.
— Електрическото табло?
— Няма значение. Ще попитам Чаз. – Стъпките му заглъхнаха надолу по коридора.
Джорджи се втренчи озадачено в отвора на вратата. След онзи ден, когато я наплиска с вода в басейна, той се държеше необяснимо странно. Трябваше да поговори с него – съвсем откровено – но нима не се опитваше да го прави от години?
Извърна се към монитора. Баща й имаше набито око. Искаше й се да му покаже заснетия материал, но имаше нужда от подкрепата му, а не от критиката му. Само ако можеха… да се държат непринудено, като баща и дъщеря.
В съзнанието й отново се мярна откъслечна сцена.
„Малка, бедно обзаведена стая… грозен златист килим… разхвърляни навсякъде книги… Родителите й танцуват някакъв бърз танц… и изведнъж започват да се гъделичкат. Гонят се из стаята. Баща й скача върху един стол. Майка й я грабва.
— И сега какво ще направиш, разбойнико? Хлапето е у мен.
И тримата се търкалят върху килима, заливайки се от смях.”
Баща й бе излязъл да вечеря навън и Джорджи не можа да го попита дали споменът е истински, или си го бе измислила. Макар че едва ли щеше да има смисъл, тъй като Пол по принцип винаги отклоняваше въпросите й за миналото. Ала едно нещо трябваше да му признае: никога не говореше лошо за майка й, макар че очевидно бракът им е бил грешка.
Когато се събуди на следващата сутрин, Джорджи беше истинско кълбо от нерви. До партито оставаше една седмица. Баща й се бе нанесъл отново в къщата за гости. Предстоеше й най-важното прослушване в кариерата й за роля, която никой не вярваше, че може да изиграе. И… сега, след като фиктивният й съпруг бе подписал договор за филм, спокойно можеше да реши, че не се нуждае от нейните петдесет хиляди долара на месец, и да я зареже. Пъпката, която бе цъфнала на челото й, беше почти облекчение – малък проблем, който бързо и лесно можеше да се разреши.
Останалата сутрин Джорджи прекара във фризьорския салон, където й направиха светли кичури и оформиха веждите й. Когато се прибра у дома, не можа да си намери място от притеснение. Толкова се вълнуваше, че не успя да се съсредоточи върху подготовката за прослушването. Затова взе камерата и реши да се измъкне от обсадата на папараците. Може би на „Санти Али” ще успее да интервюира някоя от жените, които продаваха копия на маркови дрехи.