![От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/7/ot-lyubov-km-dshcherya-mi-calibre-1-30-0-download.jpg)
От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Мразя Иран, но не знам дали ще мога да изоставя мъжа си. Страшно съм несигурна в самата себе си" Не съм от хората, които могат да живеят сами.
Попитах я дали Хормоз не обмисля възможността всички заедно да останат в Щатите.
Не дава и дума да се издума рече Елън. Молих го, този път положих толкова усилия, за да го накарам да дойде с нас, и се молех на Бога дано стане нещо, че да се наложи да останем.
Казах на Елън, че няма да я убеждавам да постъпва по един или друг начин, че не съжалявам за решението, което тогава взех, и че тя също може да успее, ако се опита. Пет седмици след първия ми разговор с нея отново позвъних и в слушалката прозвуча гласът й:
Тъкмо тръгваме с децата за летището. Дойде време за училище. Хормоз ще остане с родителите ми, за да припечели малко долари. Бие ни, но се грижи за нас.
Елън съвсем не е единствената. Когато съпругът й казал, че не може да напусне Иран, тя се примирила и приела случилото се за неизбежно една напълно нормална реакция. Докато бях в Иран, сезапознах и с други жени, чийто живот бе много по-лош от моя, но никоя от тях не се опитваше да избяга. Всички се примиряваха със съдбата си, щом чуеха, че е невъзможно да успеят.
Когато погледна назад и се опитам да си представя колко по-различен би изглеждал животът ми, аз си спомням деня, в който Муди ми заяви, че никога няма да напуснем Иран. Ако се бях примирила тогава, може би никога нямаше да бъда подложена на физическо насилие, ала нямаше да си бъда у дома и да мога свободно да разкажа на света своята история. До ден днешен щяхме да си останем затворници.
Постъпката на Муди възмути и обърка моето семейство. Преди фаталното ни пътуване до Иран всички мои близки харесваха бившия ми съпруг и му имаха огромно доверие. Двамата с татко разговаряха дълги часове за
262
Иран, където баща ми бе служил през Втората световна война. Майка ми обожаваше Муди за прекрасното му отношение към мен и искрено се възхищаваше от него.
Когато Муди ни задържа насила в Иран, моето семейство преживя много тежко неговата измяна и обичта се превърна в омраза. Роднините ми се чувстваха предадени, оскърбени и огорчени до такава степен, че започнаха да се отнасят с неприязън към абсолютно всички „чужденци".
През последните дни на своя живот татко си остана все същият откровен човек, ала мама бе страдала най-много и просто не беше в състояние да владее огорчението си. През 1985 година, докато все още бяхме в Иран, тя заминала за Алпена, където трябвало да се яви пред съда, за да получи пълномощно да се разпорежда с недвижимото ни имущество. Това пътуване й причинило ужасна мъка да се разпорежда с вещите и имота на дъщеря си, без да знае дали някога ще я види отново.
Докато била в Алпена, мама се срещнала с наши приятели арменци, семейство Парсегян, които са натурализирани американци трето поколение: любезната Нана матриархът на рода останала кръгло сираче след арменския геноцид в началото на века, двете сестри Вер-гина и Анахид (чийто съпруг бе убит по време на гражданската война в Ливан) и техните семейства. Всички те трябвало да преодолеят невероятни трудности, за да успеят в новата си родина. Муди бе особено привързан към тях, въпреки че не бяха мюсюлмани.
Също като пакистанските ни приятели Тарик и Фарзана, които се бяха опитали да ни помогнат да избягаме, семейство Парсегян предприели действия в мига, в който научили за тежката ни съдба в Техеран. Те затрупали Муди с писма и телефонни обаждания с молба да ни пусне да се приберем у дома. Често пращали колети с храна и подаръци. И те като татко не допуснали дори за миг, че няма да се върнем. Междувременно плащали сметките ни и дали на склад мебелите от къщата, в която живеехме под наем. Когато двете с Махтоб се завърнахме, те ни дадоха пари и настояха да останем да живеем с тях. Бяха готови на всичко, без да искат нищичко в замяна.
Не е за чудене, че скръбта и огорчението, които изпитвала мама, се превърнали в озлобление, което тя изляла върху семейство Парсегян.
Вие сте виновни, че Бети е в Иран рекла им тя.
263
Ако не се беше събирала с разни чужденци, никога нямаше да й се случи подобно нещо!
Мама продължи да изпитва това чувство дори след като двете с Махтоб отидохме да живеем у тях. Един ден Махтоб се обърна към мен с невинна молба:
Ще ми сготвиш ли някое персийско ядене? Мама гневно избухна:
Мислех, че ония гадости са ти дошли до гуша! Татко не споделяше това чувство. Виждаше, че думите