Илиада [bg]

седна на трона, а бог Аполон и Ирида поеха. [150] Стигнаха те в многоизворна Ида, на хищници майка, Зевс далногръмец откриха приседнал на стръмния Гаргар; облак уханен подобно венец покрай него кръжеше. Двамата близо се спряха до облакосбореца Зевса. Щом ги пред себе си зърна, в душата си той се [155] възрадва, дето изпълниха скоро словата на милата Хера. Първом Ирида погледна и думи крилати й каза: «Бърза Иридо, иди незабавно при бог Посейдона! Всичко предай му, недей да ми бъдеш неверен вестител! Ти му внуши да възпре безпощадната битка веднага, при боговете да иде или във морето свещено. [160] Ако ли моите думи презре и не иска да слуша, нека премисли добре във душата си и във сърцето: може ли сам, па макар и могъщ, срещу мен да излезе? Казвам, че аз съм по-стар на години и много [165] по-силен. Никакъв страх във сърцето си той не изпитва, а дръзва да се сравнява със мен, от когото и други треперят.» Тъй каза. Вихрено бърза Ирида не бе непослушна. Спусна се право от Ида висока към Троя свещена. Както снежинки и хладна градушка се сипят от облак, [170] щом ги подгони Борей със дъха си, роден във ефира, тъй се понесе стремглаво и вихрено бърза Ирида. Близо застана до славния бог земетръсец и рече: «Аз съм пристигнала тук, тъмнокъдрави бог Посейдоне, носейки вести за тебе от егидодържеца Зевса. [175] Той повелява веднага да спреш безпощадната битка, при боговете да идеш или във морето свещено. Ако словата му ти пренебрегнеш, не искаш да слушаш, той те заплашва, че тука ще дойде и с теб ще се бие. Зевс те съветва сега да отбегнеш ръцете му тежки; казва, че той е по-стар на години и много по-силен. Никакъв страх във сърцето си ти не изпитваш, а дръзваш [180] да се сравняваш със Зевс, от когото и други треперят.» А Земетръсецът славен така й отвърна сърдито: «Горко ни! Ако и мощен, Кронид е говорил надменно, щом ме заплашва със сила, макар че сме равни по почит. Трима сме братя от Кронос, които е Рея родила: [185] Зевс, Посейдон и бог Хадес, владеещ подземното царство. Всичко на три е делено и всеки частта си получи: с жребий на мене се падна вовеки морето пенливо, Хадес получи дълбокия мрак на подземното царство, [190] Зевс пък — небето широко сред облаци и сред ефира: обща за всички остана земята с Олимп необятен. Ето защо не живея по воля на Зевса! Спокоен, както и силен, той нека над своята трета владее. [195] Мен да не плаши с ръцете си, сякаш съм жалък страхливец! По-добре той ще направи да мъмри със думи обидни щерките и синовете, които самичък създаде. Те по неволя ще слушат, каквото им той заповядва.» Вихрено бърза Ирида тогава така му отвърна: [200] «Трябва ли още сега, тъмнокъдрави бог Посейдоне, този твой отговор грозен, опасен да кажа на Зевса? Няма ли ти да отстъпиш? Отстъпват сърца благородни. Знаеш, че служат Еринии вечно на първородени.»182 Бог Посейдон земетръсец продума така на Ирида: [205] «Редно и право, богиньо Иридо, е твоето слово: много добре е, когато вестител разумно съветва. Болка несносна без жал ми обхваща духа и сърцето, тъй като иска да хули и мене Зевс с думи обидни, аз пък на Зевса съм равен по своята сила и жребий. Все пак сега ще отстъпя пред него, макар да се сърдя. [210] Но ще ти кажа и друго; ще помня и тази заплаха — ако без мене, без мъдра Атина, даряваща плячка, също без Хера почтена, без Хермес, без властника Хефест 215. Зевс ще закриля високата Троя и няма да иска нея да срине, а сам да дари на аргиици прослава, нека да знае: враждата ни с него ще трае вовеки.» Тъй Земедържецът рече, напусна войската ахейска, скри се в морето и всички ахейски герои скърбяха. Облакосборецът Зевс заговори на бог Аполона: [220] «Мили ми Фебе, сега доближи меднобронния Хектор, тъй като бог Посейдон земетръсец, могъщ земедържец, скри се в морето свещено, изплашен от моята ярост. Иначе щяха да чуят за нашата битка и други: в мрака дори боговете подземни, съседи на Кронос. Много добре е за мене, а също за него самия, [225] дето отстъпи пред моите пестници, макар да се сърди, тъй като нямаше никак без пот да се свърши борбата. Хайде вземи във ръцете си мойта егида ресниста, па я размахай и в боя прогонвай мъжете ахейски! Далекострелецо, имай ти грижа за светлия Хектор, [230] вдъхвай му сила голяма, догдето ахейците вкупом стигнат със бягство до своите кораби и Хелеспонта. После самичък ще дойда с дела и със думи на помощ, да си отдъхнат отново ахейци от бойната мъка.» [235] Тъй каза. Бог Аполон далномерец баща си послуша,