Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
Съдебният пристав се появи с добрата новина, че шерифът е решил (без съмнение по настояване на съдията Маниън) да премести Греъм в „адек“ — административната единична килия, която обикновено се използва за предпазване на даден затворник от враждебното отношение на другите в общата килия. Но в случая не става въпрос за враждебно отношение, а за любезност, даде си сметка Харди.
В крайна сметка се озова в коридора пред 22-ра зала едва след дванайсет. Хелън и Лелънд седяха на една от дървените пейки неподвижни като статуи. До тях някакво съвсем младичко момиче с латиноамерикански черти кърмеше бебето си. Посрещнаха го на крака и се запознаха, след което Лелънд, вероятно по навик, предложи да обядват заедно. В офиса му на Маркет стрийт, където има удобна трапезария и личен готвач. Трябва само да се настанят в лимузината му и да тръгнат натам…
Помещението не беше голямо, но обзаведено с вкус. Паркетът беше излъскан до блясък, върху античния бюфет бяха поставени красиви вази със свежи ириси и гладиоли, копринените тапети имаха успокояващ бледозелен цвят.
Харди бе настанен в невероятно удобен тапициран стол с облегалки за лактите, от мястото му се разкриваше прекрасна гледка към североизточната част на залива с Алкатраз и Ейнжел Айланд. Приборите върху ослепително бялата ленена покривка бяха от сребро, порцелан и кристал.
Цялата обстановка излъчваше скрита заплаха, на посетителя тук просто трябваше да бъде показано кой държи юздите на властта.
Лелънд Тейлър беше от хората, които живеят в абсолютна хармония със себе си. Очевидно беше наясно с това кой е той, какво иска и как да го получи, не се тревожеше как ще го възприемат другите. Човек очевидно се ражда с подобно самочувствие, рече си Харди. А когато то е подплатено и от богатство, такива хора са непоклатими като природен феномен. Времето на Тейлър беше по-ценно от това на Харди, мнението му — по-тежко. Адвокатът на доведения му син не беше нищо повече от помощен персонал — от слуга, който е длъжен да помага за осъществяване на намеренията му.
Едно от неписаните правила в тази стая явно беше да се подхване някакъв незначителен разговор като увертюра към основната тема. В продължение на двайсетина минути тази роля бе поверена на домакинята — госпожа Хелън Тейлър. Тя се справяше наистина добре, но когато най-сетне преминаха върху същността на това, за което се бяха събрали, Харди изпита облекчение.
— Съпругата ми със задоволство научи, че досега нямате загубено дело — обяви със стържещия си глас Лелънд.
Харди се облегна назад.
— Бил съм защитник едва по две дела за убийство — уточни той и скромно добави: — Предполагам, че съм имал късмет…
— Да се надяваме, че не е било само късмет — отговори със сух смях домакинът. — Поведението ви в съдебната зала излъчваше сигурност, особено когато настоявахте за освобождаване под гаранция. Чух, че съдията ви бил приятел. Това е в наша изгода, нали?
Харди бе принуден да разясни основните механизми на системата. Департамент 22 на съда обработва всички чакащи официално обвинение дела. Там се насрочва датата на тяхното разглеждане — от съдиите, които са дежурни на същата дата. Поради важността си тяхното дело е насрочено за дата, която е в строго съответствие със законните срокове — точно три месеца след обвинението. То ще се гледа от 27-и съдебен състав с председател съдията Джордан Солтър. Срокът е достатъчен както за него, така и за страните по делото, всички имат възможност да се подготвят за сериозната битка.
Според Харди изборът на Солтър — републиканец и близък приятел на Дийн Пауъл, не можеше да се смята благоприятен за тях.
— Познаваме ли го? — попита Тейлър и докосна ръката на жена си.
Хелън елегантно поклати глава. Всичките ѝ жестове бяха изтънчени и елегантни. Изключително привлекателна жена, рече си Харди. Жена, която е твърде далеч от представата за съпруга на човек като Сал Русо. Тук не ставаше въпрос за красота, а по-скоро за стил. Той никога не си беше представял, че майката на Греъм може да бъде грозна. Жената насреща му подхождаше идеално на съпруга си — любезна, грациозна и неискрена.
— Изборът на съдията е безспорно важен фактор, който може да влияе върху хода на делото — рече той. — Но за наше щастие в обвинението срещу Греъм има доста празноти.