Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Херофайл — казах аз бързо, тъй като името от моето видение изникна автоматично. Погледнах нервно Томас. — Добре ли е?
Ръката на Приткин, която се бе протегнала към мен, спря и се отдръпна.
— Къде е големът? — попитах Били, държейки под око мага. Той имаше вид на атеист, току-що посетен от Бог; замръзнал, невярващ, почти сразен.
— Не искаш да знаеш — отговори Били, вторачвайки се в портала, той преглъщаше нервно.
— Какво имаш предвид?
Кралят отговори вместо него. Беше трудно да се повярва, че за миг бях забравила някой толкова огромен.
— Той беше даден на моя стюард като подарък. Той много щедро ми го даде назаем.
— Те го освободиха преди няколко часа — каза Били. — Дадоха му още един час, след което тръгнаха след него. Нещо подобно на обучение на техните ловни кучета.
— Какво? — Аз бях ужасена. — Но той може да бъде убит!
— Технически, той не е жив — изтъкна Били — така че не може да умре.
— Може да не е бил жив преди, но сега е!
Огледах се наоколо за подкрепа, но не намерих такава. Марлоу бе застанал до Приткин, изглеждайки притеснен. Били гледаше водовъртежа от цветове и хапеше устната си и се съмнявах, че съдбата на голема му беше присърце.
— Не може да го оставим!
— Разбира се — промърмори кралят, звук толкова силен, колкото и излязъл от някой, който беше по-нисък. — Може да го спасите, ако искате.
Имах много лошо усещане за това.
— Как мога да направя това?
Кралят се усмихна, разкривайки зъби с големината на бейзболна топка.
— Като сключим сделка.
— Внимавай, Каси — промърмори Били. — Той иска нещо от теб, но не ни каза какво.
— Млъкни, останко! — Избоботи кралят. — Дръж си езика зад зъбите или някой може да го отреже! — След това, подобно на светкавица, неговото настроение се промени и той се усмихна ангелски. — Става въпрос за книга, моя лейди, дребно нещо.
— Следва тяхната дестинация — предупреди феята.
Приткин внезапно се размърда.
— Къде е Мак?
Аз го погледнах безизразно и след това ми просветна. Боже господи, никой не му беше казал.
Феята отговори преди още да бях започнала да мисля отговор.
— Гората искаше жертва, преди да ни пусне да преминем. Тя искаше момичето, но магът се предложи вместо нея.
Обърнах погледа си към нея. Трябва да е видяла Мак да прави доброволно нещо, за да привлече вниманието към себе си. Той беше разбрал — гората нямаше да ме пусне, нямаше да спре да ме атакува, докато не получи своята жертва.
Така че той им я даде.
Томас ме прегърна с безмълвно съчувствие, но аз едва го почувствах.
Нямаше кръв по земята, когато тръгнахме. Земята я беше попила, беше го погълнала. Руните, които бяха в джобовете ми, внезапно станаха тежки като тухли.
Приткин изглеждаше объркан от коментара на феята, но това, което видя на лицето ми, беше достатъчно обяснение. Разбирането се появи в очите му.
— Вие сте планирали това — каза той със странно мъртвешки глас. — Вие ни изиграхте да спасим това… нещо, така че можете да довършите ритуала. Проклятието прави всеки друг кандидат невъзможен.
— Не съм планирала нищо — казах аз. Исках да му кажа колко ужасно много съжалявам, да кажа нещо хубаво за Мак, но явно мозъкът ми отказваше да работи.
— За книгата — избоботи кралят.
Погледнах нагоре към него объркана.
— Каква книга?
Неговото лице се разкриви леко и аз осъзнах, че той се опитва да изглежда невинен. Изглежда не ползваше това изражение често, съдейки по резултата.
— Кодексът на Мерлин.
— Какво?
Името не значеше нищо за мен, но Приткин извика силно.
Марлоу изглеждаше заинтригуван.
— Но ти можеш да намериш копие във всеки магически магазин.
Кралят издаде звук, сякаш се сблъскаха две скали. Най-накрая осъзнах, че той се смее.
— Не тази. Изгубеното копие. — Той погледна надолу към мен, а очите му бяха гладни. — Донеси ми втория том на Кодекса и ще имаш съществото. Имаш думата ми.
— Не!
Приткин внезапно се втурна към мен, лицето му беше буреносно, но секунда по-късно той се търкаляше по земята от бруталния удар, който Томас му беше нанесъл. Той удари стената, но се превъртя акробатично на крака и се втурна отново към нас. Очите му бях ледени и обещавах болка за някой.