Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
— Ами започвайте — позасмя се Баев. — Целият съм слух. Надявам се, че историята не е сълзлива и сърцераздирателна. Нали няма да ме молите да помогна на някой нещастник и да прекратя наказателно дело срещу него, защото има болна майка и малки сестри?
— В никакъв случай — увери го Настя. — Не е в мой стил да помагам на нещастници. Помагам само на колеги. И тъй: добрата стара Англия, хиляда деветстотин и шеста година. Осемдесет и пет годишният учен Франсис Галтън, който цял живот е писал трудове по статистика и теории на унаследяването. Ежегодна изложба на животновъдството и птицевъдството. Такава една експозиция. На един от щандовете се провеждат състезания по отгатване на теглото. Представен бил един огромен бик и всеки желаещ можел срещу съвсем дребна сума да си купи билетче и да напише на него своето име, адрес и предполагаемото тегло на бика, преценено на око. Награди очаквали участниците, които предложели най-близките до истинското тегло отговори. Около осемстотин души решили да си опитат късмета. Били най-различни хора — освен фермери и месари, вещи в оценката на теглото на добитък, имало и чиновници, и занаятчии, и студенти, с една дума — всякакви. На Галтън му станало интересно — той цял живот бил изследвал проблемите на статистиката — и в този момент му се дощяло да провери способна ли е една разнородна тълпа да дава разумни отговори на тясно специализирани въпроси, както става например при избори. Когато състезанието завършило, поискал от организаторите билетите и внимателно анализирал числата, записани в тях. Събрал всички оценки, разделил ги на броя на участниците и извел усреднения отговор на групата. Ученият бил абсолютно сигурен, че усредненият отговор на разнородната, състояща се от какви ли не хора тълпа ще се окаже много далеч от истината. Та какво друго може да бъде колективното решение на една сбирщина, в която има и мъдреци, и високообразовани, и опитни хора, но и посредствени, глупави, неграмотни? Разбира се, такова решение просто задължително трябва да бъде невярно. А знаете ли какво се получило?
— Какво?
— Средният резултат според билетчетата бил хиляда сто деветдесет и седем фунта. А когато претеглили убития бик, се оказало, че той тежи хиляда сто деветдесет и осем фунта. Тоест тази разнородна тълпа от случайни хора в крайна сметка сгрешила само с един фунт. Само с четиристотин петдесет и три грама.
— Така. И?
— Убийствата на еколозите. И тайнствената лаборатория, която така и не може да се намери. А вие сте в предизборна кампания и имате съответния апарат за постоянен мониторинг на общественото мнение. Вие и вашите приятели сте кръвно заинтересовани да разкриете престъпленията, защото инак избирателите ще обърнат гръб на Смелков. Всъщност това е всичко, което исках да кажа. Вместих ли се в определеното време?
Баев замислено разглеждаше рамките на очилата си за четене, които въртеше в ръцете си. Накрая премести поглед към Каменская.
— На самата вас това трябва ли ви за нещо?
Въпросът зарадва Настя. Никакви „да не сте полудели!“ и „ние тук не си играем игрички“, на каквито през живота си тя се бе наслушала до втръсване. Правилен въпрос. Полковникът преценява вариантите.
— Само за проясняване на проблема с екологичната ситуация в северния район. Завчера вече говорих за парцела. Брат ми силно се заинтересува от него, още повече че Пьотър Сергеевич обеща да помогне, като уговори собственика да намали цената. Нямам никакви други интереси по въпроса.
Баев погледна часовника, после отново втренчи в Настя тежкия поглед на тъмносивите си очи. В дъното на тези очи сякаш й се мярна нещо… Не, не разбиране и дори не съгласие. Нещо като проблясък на догадка.
— Почакайте в приемната, ще си поговоря с кмета.
Тя мълчаливо излезе в приемната, където вече се събираха участниците в оперативното съвещание. Улови няколко неприязнени погледа. Какво пък, никой тук не е длъжен да я обича. Макар че на никого не е сторила нищо лошо. Отново мъчително й се прииска да си е вкъщи. При Льошка, любимия й съпруг. В своята гарсониерка. При своята работа, която тя, разбира се, не обича тъй предано, както службата в криминалния отдел, но все пак се научи да я върши що-годе прилично и дори да изпитва удоволствие от нея. Тук всички й бяха чужди. До един й нямаха доверие и я подозираха в нещо.
Забръмча селекторът, офицерът в приемната натисна копчето.
— Покани Каменская — чу се гласът на началника на управлението.
Сега вече я гледаха с открита омраза. Заети хора, с проблеми до гуша, явили са се на съвещание при началника точно в определеното време, а той ги държи в приемната и на всичко отгоре кани някаква непозната мадама без ред. Настя потисна въздишката си и влезе в кабинета.