Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
„Обаче нали не се обади — подсмихна се вътрешният глас на Наташа. — Е, бил е очарован… по време на пътуването от Москва до Ленинград (Наташиният вътрешен глас продължаваше да нарича града точно така), а после очарованието се е стопило в треската на делника, така да се каже.“
„Е, случва се, какво толкова!“ — пресилено равнодушно му отговори Наташа.
Оказа се, че тя вече се качваше по стълбището. Вратата на конференц-залата още беше отворена, но във фоайето вече нямаше никой. От залата се дочуваше женски глас. Наташа влезе и се огледа за свободно място. Видя едно в края на третия ред и седна. И веднага усети гневния поглед на говорещата. Това беше Витебска. Тя седеше зад масата на президиума — единствената жена сред няколко мъже. Съсипана от химията, бездарно боядисана в мръснорижав цвят коса, сипаничаво широко лице, претенциозно облекло и ужасяващ английски. Наташа беше завършила английско училище. От тях изискваха произношение и пак произношение. И английските думи, произнесени с рязански акцент, й се струваха като стържене на метал по стъкло. Витебска, която беше назубрила няколкостотин английски думи, говореше именно така. И невероятно се гордееше със себе си.
„Какво й става? — учуди се Наташа на гневния поглед. — А… Госпожата се ядосва, че съм имала нетактичността да вляза по време на нейната реч!“ — разбра тя, усмихна се лекомислено и се зае да разглежда наоколо. Залата представляваше малко странно за научна конференция зрелище. По прозорците и стените бяха окачени одеяла, съшити от малки парченца. Одеялата бяха много. Наташа продължаваше да ги разглежда, когато на сцената излезе първият докладчик. Професор… — Наталия прочете името му в програмата на конференцията, но то не й говореше нищо. Въпреки това Наталия Николаевна като съвестен човек съсредоточи цялото си внимание върху кльощавия мъж с мустачки, който застана зад катедрата.
Мъжът първо помоли всички присъстващи да почетат с минута мълчание всички жертви на чумата на двадесети век. Залата стана на крака. После започна докладът. Първите пет минути Наташа въобще нищо не разбираше. Тоест разбираше значението на произнасяните английски думи. Но не вникваше в смисъла им.
— Запознах се с първия си приятел в Швейцария — говореше докладчикът. — Първият слайд, моля — кимна той към проектора. На екрана се появиха пейзажи от Швейцария. Младеж, спускащ се по склона със ски. — Ние живяхме заедно три години. Ако пътувах някъде, му се обаждах по телефона всяка вечер…
Вместо научен доклад от катедрата звучеше любовна история. При това за патологична любов. Докладчикът показваше на аудиторията „семейни снимки“. Ето, те стоят прегърнати с младежа край някаква река, в някакъв ресторант. „Сега ще покаже и как са правили любов“ — помисли Наташа. За щастие, не се стигна дотам. След петнадесет минути се изясни, че възлюбеният на докладчика се е споминал от СПИН. И оставил след себе си съшито от парченца одеяло. Докладчикът посочи едно от шарените платнища в ъгъла на залата. Слушателите благоговейно извърнаха глави в указаната посока.
„Какво става? — недоумяващо си помисли Наталия Николаевна. — Къде съм попаднала? На събрание на секта, в хомоклуб или в болнично отделение за болни от СПИН с психически отклонения? Какво отношение има това към науката?“
Включиха осветлението в залата. Наталия взе да търси с поглед питерските си колеги. Накрая видя стар познат още от аспирантурата, сега старши научен сътрудник в Института по експериментална медицина. Той улови недоумяващия поглед на Наташа и само страдалчески вдигна очи към тавана.
„Поне един нормален човек в тая зала!“ — удовлетворено отбеляза Наталия.
Мустакатият професор, преди да слезе в залата, се приближи към Витебска и я целуна по бузата.
„Това пък защо беше?!“ — шашна се Наташа.
В аналогична тоналност беше и следващият доклад. И третият, и четвъртият. Докладчиците, изключително англоезични мъже, разказваха за своите съжители, за продължителността на всяка връзка, за нейния край. Всеки от говорещите в края на доклада си непременно се лепваше за луничавата буза на Витебска. Тя просто се къпеше във вълните на хомосексуалната любов, която я докосваше с крилото си.