Дясната ръка на Бога

— Тук сме от седмица, Лийт — каза принцът. До него Туа изръмжа:

— Чакахме те да ни спасиш. — Но изрече думите усмихнат. — Храбрият принц смяташе, че е най-добре да не избиваме притисналата ни армия. Аз, както винаги, последвах съвета му.

Лийт се засмя — за пръв път от години насам, поне така му се стори.

— Нека позная. Прекарали сте седмица в спорове относно най-разумната постъпка. Не се съмнявам, че с идването си сме прекъснали пореден дебат. Да ви изчакаме ли в Каскин да изгладите недоразуменията си?

— Могъщият Стрелоносител ни се подиграва. — Уизаго се обърна към Туа. — Защо да го слушаме? Освен ако не проявиш нетактичността да упоменеш, че нося белега на рана, изцелена от стрелата му. Няма да го споменеш, нали?

Лийт отново се усмихна. Чувстваше се добре сред двама от хората, които още не го мразеха, които не бяха страдали заради него, които уважаваха него, а не Джугом Арк. Никак не му се искаше да ги посреща с ужасни новини. Знаеше, че Уизаго ще тъгува за загубата на толкова много деруйсиански войници и Сйенда. Макар да беше решил, че ще им съобщи за бедствието веднага, сега не можеше да се насили.

— Бяхме на по-малко от ден път след вас, когато напуснахте Виндикеър с шлеповете — каза принц Уизаго. — Не можехме да ви последваме по реката, защото построяването на още шлепове щеше да отнеме много дни.

— А децата на Мъглата не биха стъпили върху тях, дори и да ни чакаха сглобени! — разпалено добави Туа. — Няма да поемем на война плавайки!

Уизаго продължи.

— Затова поехме на изток край полите на Веридия, надявайки се да се присъединим към вас там. Бяхме чули, че Коренливите хълмове са невъзможни за прекосяване зиме, така че Туа видя в това предизвикателство. — Принцът се засмя. — Ако трябва да бъда честен, аз също. Бяхме прекосили Долината на хилядата огъня и оцеляхме Керсос. С какво можеха да ни уплашат няколко хълма?

— Вярвам, че си бил повлиян от кръвожадния си приятел — рече Лийт. — Но изглежда е бил прав, иначе сега нямаше да сте тук.

— Прав беше, обаче прекосяването беше рисковано. Разделихме армията си и прекосихме хълмовете по три прохода, за да стане по-бързо. Проработи, но…

— Но в най-северния проход снегът ни спря — каза Те Туахангата. — Не бяхме толкова глупави, че да продължим, но докато изчаквахме бурята да отмине, свити под един хълм, изгубихме петдесетима. Не виня никого. Нито принца, който предложи да отведе изнежените си хора през северния проход, нито себе си, че не можах да предвидя бурята. Но петдесетте бойци, които изгубихме, бяха добри воини.

Уизаго се обърна към Лийт:

— Вие сте минали през Лешоядова гуша. Снегът там трябва да е бил отвратителен. Как се справихте?