Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Искаме да ти зададем някои въпроси за това място, което наричате Наглимунд, граф Еолаир.

Гласът на Ликимея прозвуча почти повелително.

Еолаир гледаше към Джирики, майка му и високия чернокос Куройи.

— Какво освен онова, което вече съм ви казал, бих могъл да добавя? — Графът изпитваше сдържан гняв по отношение на смущаващите навиди на ситите, но му беше трудно да се поддаде на това чувство, докато бе пред втренчения, безизразен поглед на Ликимея. — А и не е ли малко късно за подобни въпроси, след като обсадата започна преди цели две седмици?

— Не височината на стените и дълбочината на кладенците е, което ни интересува. — Джирики приседна до графа и ризата му от фин плат проблесна. — Вече ни каза много неща, които ни помогнаха.

— Живял си известно време тук, когато е управлявал принц Джосуа — намеси се Ликимея, сякаш недоволна от дипломатичните усилия на сина си. — Има ли тайни?

— Тайни? — Еолаир поклати глава. — Сега вече съвсем ме объркахте. Какво имаш предвид?

— Това не е справедливо спрямо простосмъртния. — Куройи заговори с безчувствена сдържаност, непривична дори за един сит. — Той заслужава да знае повече. Ако Зинджаду беше жива, би могла да му каже. Тъй като останах без старата си приятелка и сега тя се носи с Предците, аз ще заема мястото й като предоставящ знание. — Той се обърна към Ликимея. — Ако Домът на Годишния танц одобри, разбира се.

Ликимея издаде някакъв безсловесен музикален звук и махна с ръка в знак на разрешение.

— Джирики и-Са'онсерей ти е разказвал за Пътя на сънищата, граф Еолаир, нали? — запита Куройи.

— Да, разказа ми някои неща. А и ние, хернистирците, все още пазим много истории за миналото и за вашия народ. Между нас живеят такива, които твърдят, че могат да бродят по Пътя на сънищата, точно както сте обучавали нашите предшественици да го правят.

С раздразнение си помисли за гадателката Диауен: дори някои хернистирци наистина все още да притежаваха тази способност, тя имаше твърде малко общо със здравия разум и отговорността.

— В такъв случай съм сигурен, че ти е разказал и за Свидетелите — онези неща, които използваме, за да пътуваме по-лесно. — Куройи се подвоуми, след това бръкна в млечнобялата си риза и извади овален прозрачен жълт предмет, който проблесна на светлината на огъня като кехлибарена сферичка или стъклена топка. — Ето един от тях — моят собствен. — Той даде възможност на Еолаир да го огледа за момент, след което отново го прибра. — Като повечето други, той не може да бъде използван в тези странни времена — Пътят на сънищата е точно толкова непроходим, колкото всеки път на този свят при ужасна виелица.

— Но има и други Свидетели — продължи ситът, — по-големи, помощни, които не могат бъдат местени и са свързани с мястото, където се намират. Наричат се Главни свидетели, тъй като могат да наблюдават много неща и места. Виждал си един от тях.