Гаснещ зрак [bg]

Вкусът на тази вяра става все по-горчив и по-горчив. Майко, твоя ли е тази тъмнина над ума ми, отнемаща онова, което други могат да видят ясно? И предавайки се така на волята ти, какво още трябва да отдадем? Казано е, че вярващите са избирателни в това, което виждат от света — това ли заявяваш, с крещяща метафора, превърната в реалност? И ако е така, какво ни казваш с нея?“

От конюшните излязоха двама и Келарас подкара към тях.

Грип Галас бе само по тънка кожена риза и от раменете му се вдигаше пара, оредялата му коса беше полепнала от пот. Лейди Хиш Тула беше с дебело кожено палто.

Келарас спря пред тях и попита:

— Всички ли слуги избягаха, милейди?

— Домашният персонал остана — отвърна тя и го изгледа хладно. — В зимния сезон няма много работа, капитане. Тъй или иначе, предпочитаме самотата.

Келарас остана на седлото, в очакване да го поканят. Беше предвиждал известна трудност тук и добре разбираше неохотата на Хиш Тула.

— Тази гора определено го предизвиква, милейди. Дивото наистина се е превърнало в убежище.

— И все пак — отвърна тя грубо, — дошли сте да ни донесете вест за войната отвъд. Ако можех да направя тези дървета железни, капитане, и всеки клон да стане меч, щях да вдигна цялата дива пустош в несъкрушима крепост. Обкръжена с кръвта на нежелани посетители, със сигурност ще израсне бързо.

В дръзките ѝ думи той чу ехото на по-раншните си мисли и в никакъв случай не беше склонен да оспори чувството ѝ. Въпреки това неволно поклати глава.

— Милейди, благодарение на една неестествена привилегия вие се намирате в това убежище и тук не сте изправена пред ежедневната борба за оцеляване. Бихте искали да въоръжите въображаемите защитници на тази своя привилегия, сякаш войната, която те трябва да водят, е само за вас, вместо, всъщност, за собственото им оцеляване.

— Натясно те хвана, обич моя — изсумтя Грип Галас. — Стрелата излетя вярно и рязко, закова листото за ствола. — Старият мъж махна с ръка. — Хайде, слизайте, капитане, и бъдете добре дошъл в тази къща.

Раменете на Хиш Тула сякаш се отпуснаха под кожите и тя пристъпи към Келарас.

— Дайте ми юздите, капитане. Мъжът ми чисти конюшните с едва ли не маниакално усърдие. Зимата го кара да нервничи. Ще изслуша разказите ви, както и аз, ако трябва.

Щом Келарас слезе и Хиш поведе коня му към конюшните, Грип каза:

— Елате в къщата, капитане. Гостните в момента са затворени, но имаме много дърва и стаята ви бързо ще се стопли. Ще ви пратя слуга и ще се погрижа да ви донесат вана. Ще вечеряме на седмата камбана.