Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
– Радвай се, че не са отмъкнали целия компютър. Предполагам вече е късно да извикам някого да провери за отпечатъци?
– Да, не би имало особен смисъл. Ползвала съм клавиатурата, а и децата търчат навсякъде с лепкавите си пръсти.
Патрик поклати глава примирено.
– Не знам дали наистина Йон е отговорен – каза Ерика. – Просто така предположих, защото се случи точно след като се натъкнах на онази бележка.
– Натъкнала си се – изсумтя Патрик.
– Но я оставих на Шел, така че няма страшно.
– Да, ама те не знаят това – каза Патрик и я погледна така, сякаш Ерика беше пълен идиот.
– Така е. Но оттогава не се е случило нищо повече.
– Шел открил ли е нещо интересно? Трябваше да ми кажеш и за бележката, може да е свързана със случая.
– Не знам. Трябва да питаш него – отговори тя уклончиво.
– Все пак щеше да е хубаво, ако бях научил малко по-рано. Йоста поне ми разказа какво сте открили.
– Да, утре ще се срещнем с Оле Скрападжията, за да вземем вещите на семейството.
– Оле Скрападжията?
– Йоста не ти ли каза? Разбрахме какво е станало с предметите в къщата. Оле, изглежда, е бил нещо като момче за всичко в интерната. Когато Йоста му се обади, той каза: „Брей, доста време ви отне да ми се обадите за нещата!“.
Ерика се засмя високо.
– Значи, Оле Скрападжията е запазил всичко чак до днес?
– Да. Утре в десет сутринта ще отида с Йоста да прегледаме вещите.
– Напротив, няма – каза Патрик. – Аз ще отида с Йоста.
– Но аз... – започна тя, но осъзна, че е време да се предаде. – Добре тогава.
– Искам да стоиш настрана от случая – каза той предупредително, но за свое облекчение Ерика видя, че гневът му се е уталожил.
Откъм горния етаж се чуха стъпки и Ева тръгна да слиза по стълбите. Ерика се изправи и отново се захвана с чиниите.
– Мир? – попита тя.
– Мир – отвърна Патрик.
Лежеше в мрака и я гледаше. Вината беше нейна. Ана се възползва от слабостта му и го подлъга да наруши клетвата си към Ева. Бе обещал да обича жена си в добро и зло, докато смъртта ги раздели. Вече разбираше, че тя е виновна за случилото се, но това не променяше нищо. Обичаше я и искаше да ѝ прости. В деня на сватбата беше застанал пред нея в най-хубавия си костюм и бе казал, че ще ѝ бъде верен. Ева беше толкова красива в семплата си бяла рокля. Погледна го право в очите, чу думите му и ги заключи в сърцето си. А сега Ана развали всичко.
Тя изсумтя до него и зарови глава във възглавницата. Възглавницата на Ева. Щеше да я омърси с миризмата си и на Мортен му се прииска да я издърпа изпод нея. Ева винаги използваше един и същи шампоан и калъфката ухаеше като косата ѝ. Той стисна юмруци и седна в леглото. Трябваше Ева да лежи там и луната да огрява красивото ѝ лице, образувайки сенки около носа и очите ѝ. Трябваше нейните гърди да се показват изпод одеялото и да се издигат леко при всяко вдишване. Мортен се загледа в голото ѝ тяло. Бюстът ѝ беше толкова различен от едва напъпилите гърди на Ева. Надолу по корема на Ана се извиваха белези. По-рано през нощта бе усетил грапавината им под ръцете си. Сега гледката го отврати. Протегна внимателно ръка, хвана одеялото и го издърпа нагоре, за да закрие тялото ѝ. Ужасното ѝ тяло, което се бе докосвало до неговото, изтривайки спомена за кожата на Ева.
Мисълта го накара да настръхне. Трябваше да поправи стореното, за да може Ева да се върне. За миг остана напълно неподвижен. После взе възглавницата си и бавно я приближи към лицето на Ана.
21
Фелбака, 1951
Всичко стана най-неочаквано. Нямаше нищо против да има деца, но годините си минаваха, без нищо да се случи и Лаура спокойно бе констатирала, че явно няма да забременее. Сигвард вече имаше две големи момчета, та не го притесняваше, че тя е ялова.
Но преди година тя започна да се чувства ужасно и необяснимо изморена. Сигвард се боеше от най-лошото и я прати при семейния лекар за основен преглед. Самата тя си мислеше, че може да е рак или нещо друго смъртоносно, но се оказа, че на трийсет години ненадейно е заченала. Лекарят нямаше обяснение и на Лаура ѝ трябваха няколко седмици, за да смели новината. Дотук животът ѝ вървеше безметежно и това я устройваше прекрасно. Предпочиташе да си стои у дома, в къщата, където беше господарка и където всичко беше внимателно обмислено и подбрано. Сега перфектният ред, който така старателно бе създала, щеше да бъде нарушен.