Зимата на света [bg]

II

Володя влезе в станцията на „Фридрихщрасе“ и се качи на един от влаковете на метрото. Свали шапката, очилата и мръсния шлифер, с които се беше дегизирал като възрастен мъж. Седна, извади носна кърпичка и избърса праха, с който бе зацапал обущата си. Беше се чудил за шлифера. Беше толкова слънчево, че се притесни да не би от Гестапо да обърнат внимание и да разбера какво възнамерява да прави. Но те се оказаха не тъй умни и след излизането му от бара, след като се преоблече набързо в мъжката тоалетна, не го беше последвал никой. Предстоеше му да извърши нещо изключително опасно. Хванеха ли го да поддържа контакти с недоволен от режима немец, най-доброто, на което можеше да се надява, бе екстрадирането в Москва и краят на кариерата му. При по-малко късмет, той и неговият немски опозиционер щяха да изчезнат в подземието на главната квартира на Гестапо на улица „Принц Албрехт“ и нямаше да излязат оттам. Съветското правителство щеше да се оплаче от изчезването на един от дипломатите си, немската полиция щеше да се престори, че претърсва страната за изчезнало лице, след което със съжаление щеше да съобщи, че няма резултат. Разбира се, Володя никога не бе посещавал главната квартира на Гестапо, но знаеше какво би могла да представлява. НКВД имаше подобно помещение в съветското търговско представителство на улица „Лийценбург“ №11 — стоманени врати; стая за разпити с облицовани с плочки стени, за да може кръвта да бъде измивана лесно; вана, в която телата да бъдат разрязвани; електрическа пещ за изгаряне на частите. Володя бе изпратен в Берлин, за да разшири мрежата от съветски шпиони. Фашизмът триумфираше в Европа, и Германия бе заплаха за СССР повече от всякога. Сталин бе отстранил от поста външния министър Литвинов и го бе заменил с Вячеслав Молотов. Но какво можеше да направи Молотов? Фашистите изглеждаха неудържими. Кремъл живееше под тежестта на унизителния спомен от Голямата война, когато немците бяха разгромили руска армия от шест милиона души. Сталин бе пристъпил към оформянето на пакт с Франция и Великобритания, за да ограничи Германия, но трите държави не успяха да се разберат и преди няколко дни разговорите бяха прекратени. Войната между Германия и Съветския съюз беше въпрос на време, а работата на Володя бе да събира военна разузнавателна информация, която ще помогне на СССР да спечели тази война. Слезе от влака в бедния работнически квартал Вединг, на север от центъра на Берлин. Чакаше на спирката, гледаше как останалите пътници си тръгват и се преструваше, че изучава разписанието на стената. Не се помръдна, докато не беше уверен, че никой не го следва. Тогава стигна до евтиния ресторант, избран за място на срещата. Както правеше винаги, не влезе вътре, а застана на автобусната спирка на отсрещната страна на улицата и се зае да наблюдава входа. Сигурен беше, че се е отървал от опашката си, но трябвала се убеди, че не са проследили Вернер. Не бе сигурен дали ще разпознае Вернер Франк — четиринадесетгодишно момче, когато Володя го видя за последен път, а сега на двадесет. Вернер мислеше същото, тъй че се разбраха и двамата да носят днешния брой на Берлинер Моргенпост, отворен на спортната страница. Володя чакаше, четеше статията за откриването на новия футболен сезон и на няколко секунди поглеждаше за Вернер. Още от ученическите си години в Берлин лейтенант Пешков следеше най-добрия отбор на града, Херта. Често беше скандирал — „Ха! Хо! Хе! Херта Бе-Ес-Це!“ Шансовете на клуба го интересуваха, но притеснението му пречеше да се концентрира и той непрекъснато препрочиташе репортажа без да възприеме нищо. Двете години в Испания не подпомогнаха кариерата му, както се беше надявал — по-скоро обратното. Володя бе разкрил множество немски шпиони като Хайнц Бауер сред немските „доброволци“. НКВД обаче се възползва от това като основание, за да арестува истински доброволци, които бяха изразили леки несъгласия с комунистическата политика. Стотици идеалистично настроени млади хора бяха подложени на мъчения и убити в затворите на НКВД. Понякога изглеждаше, че комунистите са позаинтересувани да се борят е анархистките си съюзници, а не е фашистките си неприятели. И цялата работа за нищо. Политиката на Сталин бе катастрофален провал. Крайният резултат беше дясна диктатура, най-лошият възможен резултат за СССР. Вината обаче бе стоварена върху руснаците, които бяха работили в Испания — нищо, че те просто бяха изпълнявали точно указанията от Кремъл. Някои от тези хора изчезнаха скоро след завръщането си в Москва.