И се възправи сянка [bg]

Армията се стопяваше малко по малко.

През тълпите от мъже, които продължаваха да се придвижват към леда, Бан едва успяваше да види ариергарда, който се беше разтеглил по цялата ширина на тази издатина в езерото. Бяха оформили една-единствена чартаса и сами удържаха врага. Бяха смесица от хора на Хуу и Червени гвардейци, мнозина бяха ранени лошо, но всеки доброволно се беше заел с тази роля.

Бан откри, че му е трудно да ги гледа.

Повече от всичко друго сега той искаше да е в Бар-Кхос, в безопасността на своя дом заедно с Марлий и децата. Виждаше го в мислите си. Навън валеше. Огънят в къщата беше запален. Марлий печеше сладки на пламъците му, синът му Джуно играеше с моделите си на кораби, а малката Ариале го гледаше. Бан седеше, настанен удобно в креслото си, и се наслаждаваше на спокойствието.

Генерал Нидемес се приближи, прикриван от полковник Барклий — един от неговите офицери от Червената гвардия, който държеше щита си вдигнат във въздуха, за да защитава и двама им от валящите изстрели.

— Време е да тръгваме — каза Нидемес на Крийд.

Очите на Крийд проблеснаха в полумрака.

— Свалихте ли всичките медальони от вратовете на хората в ариергарда?

— Да — отвърна Барклий и вдигна свитото на вързоп наметало, в което дрънкаха множеството медальони за самоличност.

— Трябва да намерим някакъв начин да им се отплатим за това — заяви Крийд.

Куулас, военният чатеро, слушаше, застанал отзад.

Бан отново се обърна към ариергарда. Избутваха ги назад стъпка по стъпка.

Той отново стоеше встрани и наблюдаваше отдалече храбростта на хора, които дават живота си, за да живеят другите. По някаква причина, откакто се беше изправил на крака, бе установил, че вече не изпитва никакъв страх, сякаш беше свалил тежко наметало, което дори беше забравил, че носи. Повече от когато и да било досега той разбираше защо е тук и защо войниците от ариергарда са тук и дават живота си за своя народ.

— Аз оставам — каза той на Крийд, когато генералът се обърна да тръгва.

Крийд му хвърли изненадан поглед.

— Какво искаш да кажеш?

— Оставам — повтори той и свали медальона от врата си — заедно с другите.

И той подхвърли медальона на Барклий.

Крийд се намръщи и го погледна изпитателно.

— Ти си в шок, Бан — заключи той. — Не знаеш какво говориш. Спечелихме тази битка, по дяволите! Дори сега да не изглежда така, тук постигнахме победа!

— Трябва да удържите Бар-Кхос каквото и да става, генерале — каза му Бан. — Това е единственият начин, по който можете да се отплатите на тези мъже сега.

Преди Крийд да успее да отговори, адютантът му се обърна и се отдалечи.

— Бан! — изкрещя след него Крийд. — Бан! — повтори със заповеднически тон.

Но след няколко крачки Бан се изгуби сред блъсканицата от войници.