Открадни си свят [bg]

— Кстаска, в това няма никакъв смисъл — заяви смутено Лойд.

— Напротив, означава, че трябва на всяка цена да открием Тайнствената жена — отвърна херувимът.

— Е, поне едно нещо си изяснихме — кимна доволно капитан Гилеспи.

— Какъв е тоя призрак? — искаше да знае Джоан. Останалите вдигнаха рамене. — Да не е това нещо долу в пещерата? — попита тя с притихнал глас.

Доджър запали угасналата си цигара, издуха дима и изплю парче тютюн, залепнало на езика й.

— Чудя се, това стихотворение ли е, или открита заплаха? — попита тя.

— По-скоро предупреждение. Точно описание на определена опасност. — Светлините върху летящата чиния на Ксавир премигнаха. — Но кодът му е прекалено идиоматичен.

Доджър се замисли за Табита, преследвана от тайнствени посетители. След това си спомни за кадилака и неговото ускорено разпадане. Внезапно почувства необяснима тревога. Колко дълго всъщност продължаваше пътешествието?

— Може ли вече да тръгваме? — попита Кстаска. Чинията й бръмчеше нетърпеливо.

Капитан Гилеспи се намръщи. Болеше я раната на ръката. Краката й също бяха изранени.

— Ти знаеше ли? — попита тя херувима.

— За Големия приятел… — допълни Джоан, прочела мислите на Доджър. Тя сви колене и опря на тях брадичка.

Летящата чиния се залюля във въздуха, сякаш беше подхваната от попътно течение.

— Разбира се, че е знаела — заяви уверено Лойд.

— А Табита в течение ли е? — попита Доджър.

— Никога не е проявявала интерес — отвърна Кстаска.

— Защото не си й казвала, нали? Спестила си й го.

Херувимът не отговори. Очите му святкаха непроницаемо.

Професор Ксавир избра този момент, за да се появи, олюлявайки се до ръба.

— Това нещо долу… то е живо!

— Съвършено вярно — кимна черният херувим, отроче на серафимите. Със сигурност намираше реакциите им за незрели и неразумни, ако не и направо неуместни.