Време на мъчения [bg]

Местната мрежа от слухове беше донесла, че след претърсването Чарли Лътър е пратил в Отреза свой посредник, Мортън Драйдън. Това беше деликатна, опасна работа, но посланието беше предадено внимателно или поне така каза информаторът на Хенкел. Драйдън беше казал на Оберон, че Чарли съжалява, задето синът му въобще е намерил онези тела, и че нито Пери, нито който и да било в семейството им знае как са се озовали там. Може би се надяваха, че ако Оберон държи Пери в плен, докато трае разследването, или знае нещо за местонахождението му, все пак ще реши да го освободи.

Само че разследването вече се беше насочило към картелите и всяка постъпка от страна на Отреза щеше отново да фокусира вниманието върху окръг Пласи. Нямаше смисъл да държат Пери, за да си осигурят мълчанието на близките му, а и ако Отрезът го беше прибрал, щяха със сигурност да уведомят родителите му, че е при тях. Защо им беше заложник, ако никой не знаеше за него?

Но ако Пери не беше в Отреза, какви бяха другите възможности? Хенкел все още се надяваше да го намерят жив, може би в някоя яма или пресъхнала река, със счупен крак, заради който не е в състояние да ходи, но хората бяха претърсили окръга надлъж и нашир, а от него нямаше и следа. От друга страна, Пласи беше малък окръг, но пак имаше значителна територия, а и ранен човек би могъл лесно да остане неоткрит, особено ако е в безсъзнание или твърде немощен, за да вика за помощ.

Седнал в тъмната си кухня, Хенкел чувстваше, че Пери Лътър е мъртъв, а ако смъртта му не беше нещастен случай, то със сигурност Отрезът беше замесен, защото тия приказки за разни мексиканци бяха пълни глупости. Ала отново, като змия, захапала опашката си, Хенкел се върна на въпроса защо им е да рискуват нови проблеми с убийството на Пери, ако полицията вече търси другаде убийците на Килиан и Хъф. Оберон и хората му трябваше да са или отчаяни, или глупави, което означаваше, че: а) Пери Лътър със сигурност е видял убиеца или убийците на Килиан и Хъф; б) можеше да ги идентифицира, което значеше, че са местни, и в) замесените познаваха достатъчно добре Пери, за да знаят, че той обича да приказва и рано или късно ще разкаже каквото знае. Предупрежденията нямаше да са достатъчни, за да го разубедят.

Хенкел чу шум от спалнята и на вратата се появи Айрин. Беше я оставил задрямала след секс. Носеше една от неговите тениски, под която прекрасно се виждаха краката й. Беше хубава жена: с дълга, тъмна коса, четиридесетинагодишна, красиво съзряваща с възрастта. Хенкел нямаше представа какво прави с него, нито откъде се беше появила. Беше споменала нещо за бивш съпруг, но това било отдавна минала история. Двамата с Хенкел още не бяха говорили накъде отива връзката им — твърде отскоро бяха заедно, — но той се радваше, че я има.