![Време на мъчения [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/5/vreme-na-mcheniya-bg-download.jpg)
Време на мъчения [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-930-9
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Време на мъчения [bg]». Краткое содержание книги:
Понякога Кълъмбъс й се струваше твърде близо до Западна Вирджиния и Отреза, за да се чувства спокойна, но след стрелбата в бензиностанцията на Дънстан, бе станало повече от ясно: те я искаха наблизо, в случай че някой я потърси. Минали бяха години, но ето че и това се случи.
Връзката й с Отреза винаги бе адвокат Старчър. Познаваше го още откакто живееше в окръг Пласи, когато баща й имаше проблеми с Отреза заради някаква сделка със земя и Старчър беше помогнал за изглаждането на проблема. Именно към него се бе обърнала с идеята да обере съпруга си и да си подели печалбата от скъпоценните камъни с Отреза. Той я представлява при развода й. Ясно й беше показано, че няма голям избор в това отношение и че Отрезът й е наложил данък върху издръжката, както и върху бизнеса й. Можеше да се оплаче, защото си беше тяхна грешка, че един елементарен обир се беше превърнал в престрелка, завършила със смъртта на двама души, но това в най-добрия случай щеше да свърши с увеличаване на данъка, а в най-лошия — в плитък гроб на незнайно място, като бяха възможни и всякакви междинни варианти. Отрезът винеше нея за случилото се в Мейн и надали щяха да й простят в този живот.
Ваната се пълнеше бавно. Тя запали цигара. Никога не пушеше в магазина, за да не се вмирисват дрехите, но много обичаше цигара с чаша вино. Погледна към горящия край и се сети за Харпър Грифин. Още не разбираше защо са го убили.
На вратата се позвъни. Тя отиде до интеркома в коридора и натисна бутона.
— Да, кой е?
— Хектор, госпожице Медоу.
Винаги я наричаше така. Не можеше да си извърти езика за това „с“ накрая.
— Спешно ли е? Тъкмо щях да взимам вана.
— Има пожар в склада. Голяма каша е.
— По дяволите.
Нора хвърли цигарата в мивката в банята. Пристегна хавлията си, спря крана на ваната и тръгна боса към вратата. Забеляза едно конче, която се беше изтеглило от хавлията, и в съзнанието й изплува фразата „скъсване на връзките“. Затова ли бяха убили Харпър Грифин? Божичко, дали Паркър беше посетил и него? И дали той беше разказал на Отреза за това?
Пожар. Шибан пожар. Само това й трябваше.
Тя отвори вратата. Хектор стоеше на стъпалото, но зад него имаше още двама мъже. И двамата носеха черни маски за ски и държаха пистолети. „Рюгер“, 22-ри калибър, почти неизползвани, със заглушители. Куршумът от първия прониза Хектор в основата на черепа, разцепи прешлените му и предизвика моментална парализа от шията надолу. Щом той падна на земята, стрелецът пристъпи напред и повлече умиращия мъж в къщата, докато другият стоеше с насочен към Медоус пистолет.
Вратата зад тях се затвори. Хектор не кървеше много. Това й се видя странно. Очакваше повече кръв. Едва тогава се разтрепери.
Единият от мъжете вдигна маската си и отдолу се показа лицето на Мариус Хоб.
— Нищо не съм му казала — увери го Нора. — Не бих го направила.
— Все едно — отвърна Мариус.
Той я удари с пистолета. Тя се свлече.
Дори не чу изстрела, който я уби.
74
Рано на другата сутрин, след като се отби за кафе и поничка в „Шелби“, Хенкел обиколи Отреза отвън, но не забеляза нито хора, нито излизащи автомобили. Вечнозелените дървета формираха преграда около него: физически образ на непроницаемостта му. Беше вкарал издирвателни групи в Отреза, но ни най-малко не се бе доближил до разкриването на тайните му.
Изяде само половината от поничката си. Беше я поръчал, без да се замисли, но сега, докато хапваше нещо, което не му се полагаше, усети как сърцето го заболява. Трябваше скоро да определи дата за процедурата. Но тогава всичките му здравословни проблеми щяха да излязат наяве. Нямаше как да скрие нещо такова, дори да се възстанови бързо. И Отрезът щеше да се възползва. Шериф със сърдечно заболяване?
Хора, щяха да шепнат те, трябва да бъдем внимателни с гласуването за човек с такива слабости.
Отрезът отново побеждаваше. Осъзнаваше го. Отрезът винаги побеждаваше. Не се оцелява векове, ако не си се научил как да се справяш с онези, които ти мислят злото. Отрезът беше успял да се измъкне от уличаване в убийствата на Килиан и Хъф, а до момента избягваше и всякаква връзка с изчезването на Пери Лътър. Може би Айрин беше права: той беше допуснал проблемът да стане твърде личен и това вероятно го заслепяваше за истината. Но какво значение имаше в крайна сметка? Хората в окръг Пласи не желаеха края на Отреза. Те бяха свикнали със злината и дори вече не я разпознаваха като такава. С годините тя се беше разпръснала и беше пропила във всичко, така че трудно можеха да забележат присъствието й. Дори изчезването на Пери Лътър вече намираше обяснение сред местните: Пери е паднал. Получил е пристъп. Знаете как е с хората като него. Те са специални, но не живеят колкото нормалните. Отрезът ли? Не, не може да са наранили точно Пери Лътър. Никой не би го направил, не и в този окръг.