Време на мъчения [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-930-9
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Време на мъчения [bg]». Краткое содержание книги:
Всяка педя от стените, пода и дори гредите на покрива беше заета от дърворезби — глави, бюстове и цели тела. Всички изобразяваха светци и ангели, макар че Паркър разпозна само неколцина от тях — остатък от детството му, когато помагаше по време на службите в църквата. Отляво стояха иконите на четиримата евангелисти в различни форми: на едно място Матей беше крилат мъж с копие, на друго носеше кесия, Йоан държеше бокал, от който изпълзяваше змия, а на една по-малка дърворезба на ръката му беше кацнал орел. Франциск Асизки беше заобиколен от фантасмагория от птици, риби и вълчи глави, а зад него архангел Гавраил надуваше тромпет, за да призове възкресението на мъртвите и Второто пришествие. В спомените на Паркър обаче отец Фланан казваше, че предвестникът не е упоменат поименно в Библията и че тази иконография е продукт на византийското изкуство, за което Паркър не знаеше много и тогава, и още по-малко сега.
Паркър навлезе по-навътре сред застиналите дърворезби и невиждащите очи, докато не го спря един образ, който го запрати назад през годините, също както срещата с Алвин Мартин преди няколко часа — само че сега силата, с която това се случи, беше дълбоко интуитивна и вонеше на кръв. Поводът беше статуя на свети Вартоломей в човешки размери и правилна анатомия, само че кожата му беше отлепена от тялото и преметната като епитрахил през рамената и кръста, покривайки слабините му надясно и спускайки се почти до нозете му отляво. В едната си ръка държеше нож, а в другата — Библията.
Агонията на светеца напомни на Паркър за сетните страдания на жена му и дъщеря му, а оттам и за неговите собствени. Искаше да отвърне очи, но не можеше, защото гледката беше едновременно ужасяваща и красива. Дори не забеляза човека, приближил се до него, докато не чу въздишката му. Обърна се и видя до себе си мъж, който самият приличаше на светец, на мъченик от древния свят, с бяла брада на фона на мургава кожа и напълно гол и гладък скалп. Само очилата, които допълнително уголемяваха светлокафявите му очи, говореха за принадлежността му към модерния свят.
— Знаете ли кой е това? — попита той с мек, висок глас.
— Свети Вартоломей — отвърна Паркър.
— Много добре. — Той кимна одобрително. — Някои източници твърдят, че е бил вързан в чувал и хвърлен в морето, но този образ не може да бъде вдъхновение за велико изкуство. Според християнската традиция бил одран жив в Армения, а после обезглавен. Наричат го „сирийско мъченичество“. Обезглавяването обикновено не се изобразява обаче. Трудно е да придадеш красота на обезглавен мъченик.
— Вие ли го изработихте?
— Тази дърворезба е мое дело, но не мога да си присвоя повече авторство от това. Заимставно е. Оригиналът е творба на Марко д‘Аграте от 1562 г. и е изложен в трансепта на Миланската катедрала. Все се надявах някой ден да я посетя, но вече не виждам как ще се случи. Работех по снимки. Странно — а може би не толкова странно, като се замисля — никой никога не пожела да я купи. Не съм сигурен обаче, че бих я продал, дори ако някой я беше поискал. Е, вероятно зависи какво щяха да ми предложат. Чувствайте се свободен да назовете цена, ако ви се прииска.
— Не, но ви благодаря — отвърна Паркър. — А всъщност кой купува творбите ви? — попита той, като откъсна поглед от дърворезбата.
— О, предимно църкви, въпреки че тук няма много, които да го правят — повечето не одобряват идолопоклонничеството. Някои колекционери. Продавал съм дори на барове и ресторанти, все пак тези статуи не са благословени… Но притежават някаква сила, без значение дали са пръскани със светена вода, или не. Правя повече, отколкото някога бих могъл да продам. Те бдят над мен. Когато някоя си замине, изработвам друга, но винаги гледам да пазя няколко в резерва.
Той протегна ръка.
— Казвам се Томас Рикет.
— Чарли Паркър.
Двамата си стиснаха ръцете.
— Знаете ли, че името ви е като на…
— Знам.
— Сигурно сте го чували и преди.
— Няма лошо. Моето име е почти също като на болестта[25], но баща ми твърдеше, че имаме връзка с генерал Джеймс Брюъртън Рикетс, който се е бил на страната на Съюза в Гражданската война. Държеше на версията си пред определени кръгове от фамилията, като внимаваше от коя страна на линията Мейсън-Диксън[26] се намира. Искате ли кафе или нещо друго?
— Кафе, моля.
— В картонена чаша или цивилизован порцелан?
— Порцелан, ако не ви затруднявам.
25
Rickets (англ.) — рахит. Може да се има предвид и ученият Томас Рикетс, на когото са кръстени рикетсиите — микробиологични организми, причинители на редица заразни болести, сред които тифа. — Бел. прев.
26
Демаркационна линия от 1763 г., която и днес формира част от границите на щатите Пенсилвания, Мериленд, Делауеър и Западна Вирджиния. — Бел. прев.