Време на мъчения [bg]

— Знаете ли кой е това? — попита той с мек, висок глас.

— Свети Вартоломей — отвърна Паркър.

— Много добре. — Той кимна одобрително. — Някои източници твърдят, че е бил вързан в чувал и хвърлен в морето, но този образ не може да бъде вдъхновение за велико изкуство. Според християнската традиция бил одран жив в Армения, а после обезглавен. Наричат го „сирийско мъченичество“. Обезглавяването обикновено не се изобразява обаче. Трудно е да придадеш красота на обезглавен мъченик.

— Вие ли го изработихте?

— Тази дърворезба е мое дело, но не мога да си присвоя повече авторство от това. Заимставно е. Оригиналът е творба на Марко д‘Аграте от 1562 г. и е изложен в трансепта на Миланската катедрала. Все се надявах някой ден да я посетя, но вече не виждам как ще се случи. Работех по снимки. Странно — а може би не толкова странно, като се замисля — никой никога не пожела да я купи. Не съм сигурен обаче, че бих я продал, дори ако някой я беше поискал. Е, вероятно зависи какво щяха да ми предложат. Чувствайте се свободен да назовете цена, ако ви се прииска.

— Не, но ви благодаря — отвърна Паркър. — А всъщност кой купува творбите ви? — попита той, като откъсна поглед от дърворезбата.

— О, предимно църкви, въпреки че тук няма много, които да го правят — повечето не одобряват идолопоклонничеството. Някои колекционери. Продавал съм дори на барове и ресторанти, все пак тези статуи не са благословени… Но притежават някаква сила, без значение дали са пръскани със светена вода, или не. Правя повече, отколкото някога бих могъл да продам. Те бдят над мен. Когато някоя си замине, изработвам друга, но винаги гледам да пазя няколко в резерва.

Той протегна ръка.

— Казвам се Томас Рикет.

— Чарли Паркър.

Двамата си стиснаха ръцете.

— Знаете ли, че името ви е като на…

— Знам.

— Сигурно сте го чували и преди.

— Няма лошо. Моето име е почти също като на болестта[25], но баща ми твърдеше, че имаме връзка с генерал Джеймс Брюъртън Рикетс, който се е бил на страната на Съюза в Гражданската война. Държеше на версията си пред определени кръгове от фамилията, като внимаваше от коя страна на линията Мейсън-Диксън[26] се намира. Искате ли кафе или нещо друго?

— Кафе, моля.

— В картонена чаша или цивилизован порцелан?

— Порцелан, ако не ви затруднявам.