Време на мъчения [bg]

— Качвайте ги — каза той, — вече е безопасно.

Махнаха топките от устата им, а Шера извади малък нож и сряза свинските опашки. Докато помагаше на Гейл да се качи по грубите дървени стъпала, Пейдж хвърли на Хана поглед, изпълнен с чиста омраза, но не каза нищо. Струваше й се, че Хана е разочарована, задето не е имала възможност да използва остена.

Върнаха им малкото лични вещи, въпреки че никой не предложи да им помогне да приберат храната отново по шкафовете или да закачат изрезките от списания по стените. Някои бяха смачкани и скъсани, включително снимката на някаква момчешка група, към която Гейл хранеше необяснима привързаност, като че ли за да й напомня колко млада е в действителност. Няколко часа по-късно Шера и още една жена, Агата, им донесоха вечеря. Беше по-хубава и богата от обичайното — печена пуйка, картофено пюре, сос, моркови и грах, прясно приготвени, и даже малки кексчета. Награда за доброто им поведение в мазето. Пейдж още усещаше вкуса на гумената топка в устата си и дори десертът не успя да го заличи, но изяде всичко. Гейл също. Тя не беше продумала, откакто бяха излезли от мазето, дори не си тананикаше. Не обърна внимание на Пейдж, когато я попита дали предпочита да измие или подсуши чиниите и приборите от вечерята, затова Пейдж направи и двете. Каквото и да се случваше с Гейл, скоро щеше да си проличи.

Обикновено изключваха осветлението в девет вечерта, но и двете жени имаха малки лампички за четене на батерии и фенерчета, които не бяха много по-силни от лампичките. Зареждаха компютъра им по два пъти на ден, тъй като в бараката нямаше достъпни контакти. В момента беше напълно зареден и Пейдж си пусна няколко епизода от „Шеметни години“[24] от доста употребената колекция с дискове, която някой от Отреза им беше донесъл. Гейл не пожела да гледа заедно с нея, а и на Пейдж не й беше забавно. Сериалът просто й помагаше да се разсее — безсмислени звуци и светлини, в които можеше да се потопи за кратко, защото в момента не можеше да се съсредоточи в книга, нито дори в списание. Тук за първи път стъпваше външен човек, и то вероятно представител на закона. Какво ли го беше довело? Нима най-после имаше напредък в разследването, нещо, което да свърже Отреза с нея или Гейл? Не, не можеше да е това. Ако имаше сериозна улика, тя щеше да доведе до нещо повече от бегъл оглед на затвора им. Но въпреки всичко си оставаше фактът, че тук, в тази стая, беше стъпил външен човек. И ако беше успяла да извика, той щеше да я чуе.