Време на мъчения [bg]

Хенкел се беше замислил за други неща, така че му отне секунда да осъзнае, че Мартин е млъкнал.

— Кога спря да ме слушаш?

— Преди известно време. Нищо лично.

— Е, ако някой пита, кажи му официалния повод за обаждането ми.

— Има и неофициален ли?

— При вас ще дойде един човек. Казва се Чарли Паркър. Частен детектив от Портланд, Мейн.

— Ако иска да разглежда забележителности, няма кой знае какво да му предложим.

— Мисля, че е вдигнал мерника на Отреза.

Хенкел замълча.

— Защо? — попита накрая.

— Чете ли за онзи тип, който изгоря в колата си в Мейн?

— Харпър Грифин.

— Не е ли от вашите?

— Беше. Много отдавна не ни е безпокоил с присъствието си, благодарение на съдията, който го прати зад решетките.

Хенкел се поизправи на стола си. Не беше направил пряка връзка между подпалването на Грифин и Отреза. Нямаше причина. Но това беше интересно.

— Е, надали ще ви безпокои отново — отвърна Мартин. — Изгарянето, казват, бил начинът на Отреза да се разправя с хората, които ги разсърдят. В далечните мрачни времена.

— Така приказват. Грифин да не е бил приятел на този детектив?

— Силно се съмнявам. Един от клиентите на Паркър е изчезнал и има връзка с Грифин. Ще оставя той да ти разкаже останалото.

— Той ли те помоли да ми се обадиш?

— Не, той ме помоли да не ти се обаждам.

Хенкел взе една химикалка и започна да си драска бесило.

— Какво се очаква от мен, майоре?

— Ти решаваш. Опитът ми — горчивият ми опит — подсказва, че имаш два варианта: да му сътрудничиш или да откажеш, но което и да избереш, все тая. Той няма да спре, докато не свърши работата си.

— Мисля, че Отрезът са убили момчето, което издирваме, Пери Лътър — изстреля Хенкел. — Освен това съм почти сигурен, че са пречукали Килиан и Хъф. Също така смятам, че е възможно да държат една жена против волята й.