Драконите на сломеното слънце [bg]

„Значи ето как съм се сдобил с устройството! — каза си очаровано Тас. — Наистина чудно приключение, направо съвършено. Твърде жалко, че въобще не си го спомням.“

Офицерът кимна.

— Проклетите Сиви мантии. Без съмнение са били мъртвопияни. Да превозваш толкова ценен артефакт и да се отнасяш така… Типично за арогантността на тези типове.

— Да, сър. Престъпникът побягнал заедно с плячката към Палантас. Точно тогава получихме нареждане да се оглеждаме за кендер, който би се опитал да продаде крадени магически предмети. Наблюдавахме магазините за магьоснически принадлежности и го спипахме без проблеми. Няма да ви описвам уморителното пътешествие в неговата компания, сър. Постоянно трябваше да съм нащрек за поредната хитрина на малкия демон.

Тас с всички сили се постара да изглежда възможно най-свирепо.

— Мога да си представя. — Офицерът очевидно изпитваше искрено съчувствие. — Успяхте ли да възстановите артефакта?

— Страхувам се, че не, сър. Твърди, че го е „изгубил“, но фактът, че се намираше в магазина, сам по себе си показва, че вероятно го е оставил някъде на съхранение и е възнамерявал да го донесе веднага след сключване на сделката. Рицарите на Бодила възнамеряват да го разпитат, за да открият скривалището му. — Джерард вдигна рамене. — Иначе нямаше да си създаваме всички тези неприятности. Просто щяхме да обесим крадливата гнида.

— Щабът на Бодила е на юг. Все още търсят проклетата кула. Загуба на време, ако питаш мен. Магията отново си отиде от света. Прав й път.

— Да, сър — отвърна Джерард. — Инструктиран съм първо да докладвам на наместник Медан, понеже случаят е под негова юрисдикция, но ако смятате, че трябва да продължа направо за…

— Докладвай на Медан при всички случаи. Ако не друго, поне ще се посмее от сърце на историята. Имаш ли нужда от помощ с кендера? Мога да ти отделя един човек…

— Благодаря ви, сър. Както виждате и сам, съм го овързал добре, така че не очаквам повече неприятности.

— Продължавайте, капитане — нареди му офицерът, като махна с ръка и даде знак на рицарите с алебардите да вдигнат бариерата. — Щом доставите негодника, можете да се върнете оттук. Ще отворим бутилка джуджешка ракия и ще ми разкажете новините от Палантас.

— С най-голяма радост, сър — отговори Джерард и отдаде чест.

— Той подкара коня си по моста. Овързаният и със запушена уста Тасълхоф го последва. Кендерът обмисли възможността да махне приятелски на стражите за сбогом, но отсъди, че това едва ли щеше да съответства на новата му самоличност — Разбойникът, Крадецът на Безценни Артефакти. Новата персона му се нравеше и реши, че трябва да направи всичко възможно да се покаже достоен за нея. Ето защо, вместо да помаха, той се намръщи заплашително към най-близкия рицар.