В здрача на вторник [bg]

Оливия се обади от кухнята, предлагайки им кафе или нещо по-силно. Всичко трябваше да е специално предназначено за нея, помисли си Фрида. Тя не можеше просто да ползва услугите на солиситор или на финансов консултант: те трябваше да станат нейни приятели, да бъдат съпричастни към личните й драми. Оливия разцелува Теса, после пое ръката на Хари и я задържа в дланите си повече от необходимото. Представи двамата на Кирън, който кимна, изчерви се и продължи пипкавото си занимание. След това подписа със замах документите, които Теса сложи пред нея, и отново я разцелува за довиждане.

В кухнята тя се обърна към Хари и го попита:

— Как точно ще го направим? Опитах се да събера всички стари банкови извлечения и фактури, но те предупреждавам, че съм изгубила голяма част от документите.

— Можем да оставим тук тези двамата, а ние да отидем в дневната и да се опитаме да въведем някакъв ред — предложи Хари с делови тон. — Ще ни трябва известно време. Като начало ще видим какви са основните ти парични разходи, допълнителни разходи, данъчни отчисления, приходи и ще се опитаме да систематизираме нещата. Всички документи, които си запазила, ще ни бъдат от полза, а аз ще се опитам да набавя липсващите. Ще ти изработя финансов модел, към който да се придържаш от тук нататък. Съгласна ли си?

— Вече се чувствам в сигурни ръце — усмихна му се лъчезарно Оливия. Фрида се зачуди дали не взима някакви хапчета.

— Добре — отвърна Хари.

Фрида се взря внимателно в него, търсейки някаква следа от подигравка или презрение, но не откри нищо такова. Той се държеше по-скоро като лекар с пациент, отколкото като финансов консултант с клиент.

— И така, нека се почерпим — подкани ги възторжено Оливия. С бързо движение тя вдигна бутилката с вино от масата и взе една чаша.

— За мен само чай — каза Хари. Той хвърли бърз поглед към Фрида. — Тук ли ще си, когато приключим?

— Зависи колко време ще отнеме.

— Около час.

— В такъв случай ще те изчакам.

— Добре. Има нещо, което бих искал да ти кажа.