Достатъчно време за любов [bg]

— Боя се, че сте прав, Лазарус.

— Прекрасно знаеш, че е така. Искам пак да имам свой личен живот — една основателна причина да се държа като ангелче, да не забравям да си мия ушите и да гледам по-бързо да приключа с това подмладяване. Личният живот е нещо не по-малко необходимо от компанията на себеподобните. Можеш да докараш човек до лудост, ако го лишиш от едно от двете неща. Ето още една причина, поради която реших да стана съдружник в „Мейсън Лонг“: исках децата да имат повече свободно време, въпреки че те не бяха наясно какво им е необходимо.

— Нещо не разбрах, Лазарус. Забелязах, че времето им за „ерос“ се е увеличило и схванах, че си е заслужавало. Трябваше ли да си направя и други изводи от данните, с които разполагам?

— Не, защото не ти дадох всичките данни. Дори не и една десета от тях. Просто ти дадох обща представа за тези четирийсет години, през които ги познавах, и описах някои от критичните моменти — но не всичките. Например — споменах ли ти за случая, в който Джо обезглави един човек?

— Не.

— Не че тази история е от особена важност. Една вечер някакъв тип се опитал да ги принуди да споделят с него парите си. Лита държала Джоузеф-Аарон в дясната си ръка, тя го кърмела или тъкмо се готвела да започне да го кърми и не можела да се пресегне за пистолета, който държала в касата; тя не можеше да стреля и имаше достатъчно ум, за да не се пробва при подобни обстоятелства. Предполагам, че глупакът просто не е знаел, че Джо е излязъл за момент в съседната стая.

Точно в момента, когато този независим борец за социално равенство започнал да събира дневния оборот, се появил Джо с един сатър. И завесата паднала. Трябва да се отбележи, че в създалата се ситуация Джо действал бързо и точно, въпреки че съм сигурен, че преди това не е участвал в никакви битки, освен тези, които му устройвах на борда на „Либи“. Джо продължил да действа по правилния начин и по-нататък: довършил отрязването на главата, изхвърлил тялото на улицата — за да го приберат приятелчетата на покойника, ако желаят, или боклукчиите, в противен случай, — а после набучил главата на кол, поставен пред магазина специално за целта. Сетне сложил капаците на прозорците и измил заведението. Едва тогава може и да е намерил време да повърне — Джо имаше меко сърце. Залагам обаче седем към две, че Лита не е повърнала.

Градският комитет за обществена безопасност присъдил на Джо обичайната за подобни случаи награда; уличният комитет добавил нещо и от себе си: все пак случаят заслужавал особено внимание — нож срещу пистолет. Рекламата за „Кухнята на Естел“ била добра, но общо взето нямала особено значение, освен че децата намериха пари, с които по-бързо да си изплатят дълга и които несъмнено в края на краищата се озоваха в моя джоб. Не разбрах веднага за това малко приключение — по онова време не съм бил в Нова Канавера. При следващото ми посещение в „Кухнята на Естел“ истинската глава вече беше махната — знаеш, заради мухите — и Джо я беше заменил с пластмасов макет, както изискваха правилата на уличния комитет. Но аз се отклоних от темата за личното време.