![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Да — отвърнах и усетих нещо като опияняващо вълнение при това простичко признание. Преди да кажа на Бри и Роджър за Джейми, не бях признавала пред никого от двайсет години. Радостта от това, че внезапно мога да говоря свободно за Джейми, бе опияняваща.
— Да, той е едър и червенокос, и е шотландец — казах и Джо отново се ококори.
— А Бри сега е в Шотландия?
Кимнах.
— Бри е там където пожелае.
След два часа напуснах болницата за последно, оставих зад себе си молба за напускане, адресирана до управителния съвет, всички необходими документи за управляване на имуществото ми, докато Бриана стане пълнолетна, и още един — който влизаше в сила пак тогава и прехвърляше всичко на нея. Докато излизах от паркинга, усетих някакво смесено чувство — на паника, съжаление и въодушевление. Вече бях на път.
21.
Q. E. D.[8]
Инвърнес
5 октомври, 1968 г.
— Намерих акт за собственост. — Роджър се беше зачервил от вълнение. Едва се сдържаше, докато чакаше с явно нетърпение на гарата в Инвърнес Бриана да ме прегърне и да вземем багажа. Едва се бяхме натъпкали в малкия му морис и запали двигателя, преди да избълва новината.
— Какво, за Лалиброх? — Наведох се напред, между неговата седалка и седалката на Бриана, за да го чувам въпреки рева на мотора.
— Да, единият Джейми — твоят Джейми — пише, че прехвърля собствеността на племенника си, по-младия Джейми.
— В къщата е — каза Бриана, като се извъртя да ме погледне. — Страхувахме се да го вземем с нас; Роджър положи много усилия, за да се сдобие с него. — Бялата ѝ кожа бе порозовяла от вълнение и хладния ден, в червената ѝ коса имаше дъждовни капки. Винаги се сепвах, когато я видех след дълго отсъствие — майките винаги мислят децата си за красиви, но Бри наистина беше такава.
Усмихнах ѝ се с обич и малко паника. Наистина ли смятах да я изоставя? Тя реши, че се усмихвам заради новината, затова продължи, като стискаше облегалката от вълнение.
— И никога няма да се сетиш какво още открихме!
— Какво откри ти — поправи я Роджър, като стисна коляното ѝ, докато прекарваше малката оранжева кола през кръговото. Бри го погледна за миг и също го докосна с такава интимност, която накара майчинската ми аларма да зазвъни. Нима вече бяха толкова близки?
Имах чувството, че сянката на Франк гледа лошо над рамото ми. Е, поне Роджър не беше черен. Изкашлях се и казах:
— Наистина ли? Какво?
Те се спогледаха и се ухилиха широко един на друг.
— Почакай и ще видиш, мамо — каза Бри с дразнещо самодоволство.
— Виждаш ли? — рече тя двайсет минути по-късно, когато се наведох над бюрото в кабинета на имението. На издрасканата повърхност на писалището на преподобния Уейкфийлд имаше купчинка жълти листове, покафенели по краищата. Бяха сложени в найлонови джобчета, но явно досега не бяха пазени особено; крайчетата им бяха парцаливи, един лист бе скъсан през средата и всички имаха надраскани бележки в полетата и в текста. Очевидно това беше нечия чернова… на нещо.
— Това е текстът на една статия — каза ми Роджър, докато ровеше из купчина огромни книги, които лежаха на дивана. — Публикувана е в нещо като списание, наречено „Форестърс“, издавано от печатар, наречен Алегзандър Малкълм, в Единбург, през 1765 г.
Преглътнах и вталената ми рокля внезапно някак ми отесня под мишниците; 1765 година бе почти двайсет години след времето, когато напуснах Джейми.
Взирах се в изписаните на ръка покафенели букви. Бяха дело на някой не особено умел в писането, ту бяха сгъстени, ту разкрачени, с твърде големи завъртулки на някои букви. Вероятно почерк на левичар, който е писал с дясната ръка.
— Ето, това е публикуваната версия. — Роджър отвори папката на бюрото пред мен и посочи. — Виждаш ли датата? От 1765 г. е и текстът е почти същият като в ръкописа; само няколко странични бележки не са включени.
— Да. А актът за собствеността…
— Ето го. — Бриана зарови бързо в горното чекмедже и извади много смачкана хартия в същото найлоново джобче. Тази защита бе още по-закъсняла, отколкото при ръкописа; по хартията имаше следи от вода, мръсотия и беше скъсана, много от думите бяха размазани и нечетливи. Но имаше три подписа в дъното, които още личаха ясно.
Написано от моята ръка — гласеше нечетливият почерк, тук все пак изпълнен с по-голяма грижа и само едрата завъртулка на „р“ показваше, че е същият като небрежния ръкопис, — Джеймс Алегзандър Малкълм Макензи Фрейзър. И отдолу се бяха подписали двамата свидетели. С тънък фин почерк — Мърто Фицгибънс Фрейзър, и отдолу с моя едър и закръглен почерк — Клеър Бюшамп Фрейзър.