Отровни думи [bg]

Автор: Пенни Луиза
Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #5
Год: 2017
Язык: болгарский
Год: СофтПрес
ISBN: 978-619-151-376-5
Переводчик: Нели Лозанова
Жанр: Полицейские детективы

Электронная книга - «Отровни думи [bg]». Краткое содержание книги:

Хаос иде, стари друже… Четири кратки думи, които прогонват мира и спокойствието от Трите бора. В края на лятото идиличното селце, скътано в планините на Квебек, изпраща гостите си обратно в големия град и посреща септемврийския хлад. А с него и трупа на непознат старец. За ужас на местните тялото е захвърлено в любимото им бистро, собственост на симпатичния антиквар Оливие. Главен инспектор Арман Гамаш и екипът му от млади специалисти са повикани по спешност от Монреал, за да разплетат убийството на странника. В село, където всички се познават, никой не е виждал неизвестния мъж жив. Или никой не си признава. А малкото налични улики водят към един от най-уважаваните жители на Трите бора. Разследването на Гамаш разрива потулени тайни и безценнo съкровищe и го отвежда по-далеч от всякога. На другия край на континента. Какво общо имат със случая тотемните стълбове на индианците хайда и изящните дърворезби, сътворени от жертвата? Заплаха ли са семейство Жилбер, богаташите, преобразили до неузнаваемост старото имение „Хадли“? Опитният инспектор се изправя срещу мрежа от лъжи, за да намери път до истината, заровена в тъмните канадски гори.

Перейти на страницу:

— Кажете ми за woo — промълви детективът толкова тихо, че Оливие се запита дали е чул правилно.

Клара се разположи на удобния фотьойл и се загледа как Мирна обслужва мосю Беливо. Старият бакалин бе дошъл да си потърси четиво, но не знаеше какво точно. Поговори си със собственичката на книжарницата и тя му предложи няколко заглавия. Мирна познаваше предпочитанията на съселяните си — и онези, които споделяха на глас, и истинските.

Накрая мосю Беливо си тръгна с биографиите на Сартр и Уейн Грецки122. На излизане се поклони леко на Клара, която отвърна с кимване, както си седеше на фотьойла. Винаги се чудеше как точно да постъпи, когато старецът демонстрираше старомодните си обноски.

Мирна връчи чаша охладена лимонада на художничката и седна на стола срещу нея. Следобедното слънце напичаше през прозореца на книжарницата. На селския площад току притичваше някое куче, което гонеше топка, хвърлена от стопанина му. Понякога ролите се разменяха.

— Срещата ти с мосю Фортен не беше ли тази сутрин?

Клара кимна.

— Как мина?

— Нормално.

— Имаш нещо на лицето — подхвърли Мирна и вдигна ръка към своето. Клара притеснено заопипва бузите и челото си с пръсти. — А, ето какво било! — възкликна книжарката и се разсмя. — Носът ти е пораснал!

— Много смешно! — намуси се Клара, но нямаше нужда от допълнителна покана. Опита се да запази тона си безгрижен, докато разказваше за срещата.

Когато художничката изброи важните личности, които се очакваше да дойдат на откриването в галерията, Мирна възкликна развълнувано и се хвърли да прегръща приятелката си:

— Можеш ли да повярваш?

— Шибан педал.

— Тъпа курва. Това да не е някаква нова игра? — засмя се Мирна.

— Не се ли обиди от думите ми?

— Заради шибан педал? Не.

— Защо?

— Е, ясно ми е, че не го мислиш наистина. Нали?

— Ами ако го мисля?

— Тогава бих се притеснила доста за теб — усмихна се книжарката. — Кажи сега, какво става?

— Докато седяхме в бистрото, Габри дойде да отсервира. Щом си тръгна, Фортен го нарече шибан педал.

Мирна си пое дълбоко въздух:

— А ти какво каза?

— Замълчах си.

Книжарката кимна. Сега бе неин ред да замълчи.

— Какво?

— Woo — повтори главният инспектор.

— Woo? — Оливие изглеждаше учуден, но досега успешно бе имитирал изненада след всеки въпрос от разпита. Бовоар отдавна бе спрял да вярва на думите му.

— Отшелника споменавал ли го е изобщо? — поинтересува се Гамаш.

— Да е споменавал woo? — попита собственикът на бистрота — Дори не разбирам за какво ме питате.

— Да сте забелязвали паяжината в ъгъла на колибата?

— Паяжина? Какво? Никога не съм виждал подобно нещо там. Но, знаете ли, бих се изненадал много, ако наистина е имало. Отшелника поддържаше колибата си безупречно чиста.

— Propre — добави Гамаш.

— Propre — съгласи се русокосият мъж.

— Woo, Оливие. Какво ви говори думата?

— Нищо.

— Но именно тя е издълбана на онова парче дърво, което сте взели от ръката на Отшелника. След като е бил убит.

Беше по-лошо, отколкото Оливие си представяше, а в неговите представи положението беше доста зле. Гамаш като че ли знаеше всичко. Или почти всичко.

„Моля се на господ да не знае абсолютно всичко“ — помисли си.

— Да, взех го — призна собственикът на бистрото, — но не го погледнах. Беше на пода, до ръката му. Когато видях, че е изцапано с кръв, го изпуснах. На него е пишело woo?

Главният инспектор кимна и се наклони към него, лактите му бяха на коленете, а силните му длани — леко сключени.

— Вие ли го убихте?

Глава двадесет и шеста

След известно време Мирна проговори. Наведе се към приятелката си, хвана я за ръката и я утеши:

— Постъпила си съвсем нормално.

— Наистина ли? Защото се чувствам отвратително.

— Е, в по-голямата си част животът ти е отвратителен — отбеляза тъмнокожата жена, докато кимаше дълбокомислено. — Затова е съвсем нормално.

— Ха-ха.

— Слушай какво, Фортен ти предлага всичко, за което някога си мечтала, всичко, което желаеш.

— И изглеждаше много мил.

— Вероятно е такъв. Сигурна ли си, че не се е пошегувал? Клара поклати глава.

— Може би самият той е гей — предположи Мирна. Художничката отново поклати глава:

— И аз си го помислих, но има жена и две деца, а и просто не ми изглежда гей.

вернуться

122

Уейн Грецки (р. 1961) — популярен бивш канадски хокеист и треньор по хокей. — Б.пр.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?