Гравитационна дъга [bg]

В кухнята водата в чайника трепти и леко писука към кипене, а вятърът навън духа. Някъде, на друга улица, се плъзга и тупва плоча от покрив. Роджър е взел студените ръце на Джесика, за да ги стопли, усеща ги ледени сгънати и притиснати в гърдите си през пуловера и ризата. Обаче тя стои леко отдръпната от него и трепери. Той иска да я стопли цялата, не само нелепите крайници, иска, без каквато и да е основателна надежда. Сърцето му се тресе като кипящия чайник.

Вече бе започнало да се изяснява: колко лесно може да го изостави Джесика. Едва сега той разбира защо това е същото като тленността и защо ще плаче, когато тя го напусне. Учи се да разпознава моментите, когато всъщност я задържат, единствено мършавите му ръце, способни да устоят на 20 лицеви опори… Ако Джесика го зареже, разпределението на ракетните попадения няма да има значение. Но съвпадението на карти, момичета и ракетни удари бе прониквало безшумно в него, безшумно като лед, а целта на вече подредените в решетка Куислингови молекули387 бе да го замразят. Ако имаше някакъв начин да бъде повече време с нея… ако се бе случило, когато бяха заедно — в някой друг период би прозвучало романтично, обаче в условията на култура възхваляваща смъртта, определени положения несъмнено изглеждат по-готини и по-стилни от други — но двамата прекарват разделени твърде продължителни интервали…

Ако ракетите не я поразят, остава все още нейният лейтенант. Ненавистният Бобър/Джереми представлява Войната и олицетворява всяко твърдение на проклетата Война — че сме предназначени за примерно поведение, работа и самоограничения, които трябва да имат предимство пред любов, мечти, душа, чувства и тям подобни незначителни делнични дреболии проявяващи се в безсъдържателните часове на леност и нехайство… Грешат и то много, дяволите да ги вземат. Ненормалници! Джереми ще я отведе, като самия Ангел, в неговия мрачен обяснен с типично бобърски приказки напредък към успех в кариерата и Роджър ще бъде забравен, един остроумен маниак, за него няма да има място в рационално организирания ритуал на властта, в който ще се превърне идващия мир388. Тя ще изпълнява заповедите на мъжа си, ще бъде превърната в домашна бюрократка, в младша партньорка, и в мислите й Роджър, ако изобщо го запомни, ще остане като грешка, която, слава Богу, не е направила… О, той усеща, че започва да го обхваща пристъп на бяс — как, по дяволите, ще оцелее без нея? Тя е британската топлина, която предпазва неговите приведени рамене и сгушеното в ръцете му зимуващо врабче. Джесика е неговата най-съкровена невинност сред пролуките между клони и сено преди желанията да бъдат наречени с отделни имена като предупреждение, че може и да не се сбъднат, тя е неговата отрекла се от парфюмите гъвкава парижка дъщеря на радостта, под вечното огледало, велур до подмишниците, всичко, което е прекалено опростено за неговото изчерпване и по-достойна любов.