Игри за милиарди [bg]
- Автор: Хейг Брайан
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-246-6
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Игри за милиарди [bg]». Краткое содержание книги:
„Брайън Хейг, наричан още „Джон Гришам във военна униформа“ умее да поддържа напрежението до последната страница. А финалът определено предполага, че за феновете ще има и очакваното продължение“. Уошингтън Поуст
Екипът останал в Ирак още два месеца, докато и последната обработена машина загубила защитата си. Твърдяха, че нямало видими признаци за влошаването. Полимерът с нищо не издавал какво е състоянието му. И което било още по-лошо — нямало безопасен начин да се тества дали покритието действа или не.
Нямало друг шанс да се прецени дали една машина е защитена или не, освен да се хвърли бомба по нея и да се установи дали ще има поражения. И същата машина би могла да е неуязвима в момента, а само след минута да се превърне в смъртоносен капан.
Това смущаващо обстоятелство означавало, че полимерът е мъртвороден.
Старият, вече анулиран „окончателен“ доклад бил натикан в чекмедже и не трябвало никога повече да види дневна светлина. От него били направени само няколко копия. Знаело се къде са отишли. Доколкото им било известно, освен в архива на „Съмит Тестинг“ докладът бил прочетен единствено от Пери Арван.
И никой от Капитол Груп не потърсил „Съмит“, за да обсъди или потвърди резултатите.
Всички опити да открият Пери Арван се оказаха безуспешни. Телефонът му беше прекъснат. Същото се отнасяше за електричеството, водата и горивото за отопление. Домът му стоеше празен от доста време. Според регистрите на превозните средства на Ню Джърси колите му бяха продадени преди месеци. Кредитните му карти и влоговете в местната банка не бяха използвани от пет месеца.
Най-накрая успяха да открият най-големия му син в Пенингтън, Ню Джърси, където живееше с жена си и трите си деца. Да, баща му бил заминал отдавна — веднага след като продал фирмата, с майка му поели на юг, наели хубава яхта с малък екипаж и си дали дума да не стъпват на американска земя, докато не видят и последния прелестен плаж на най-затънтения остров в Карибско море. За последен път се обадили от Сейнт Мартин и се канели да отплават на юг, към Тринидад и Тобаго. Баща му бил добре, майка му леко изгоряла от слънцето, но се чувствала фантастично. Баща му намекнал, че това ще е последното обаждане за дълго време напред.
О, да, определено разбирал защо дългото изчезване на баща му изглеждало малко странно, споделил синът на Пери. От друга страна обаче, някаква голяма, алчна корпорация от Вашингтон измъкнала от ръцете му фирмата, която изграждал петдесет години. Ако е искал да изчезне за известно време и да остави всичко зад гърба си, кой би могъл да го обвини? И след като е работил почти непрекъснато през тези петдесет години, защо да не прекара една продължителна ваканция, през която най-неотложното решение ще е коя марка ром да опита?
С гробовен глас шефът на СКР го попита дали знае името на яхтата. Не, никога не било споменавано. Откъде са наели лодката? Не бил споменал и това.
Докато говореха, синът мълчаливо поздрави баща си, задето се е измъкнал. От телефона го заливаха с въпроси три важни клечки от Пентагона. Синът на Пери не беше наивен. Гласовете им обвиняваха и трепереха от объркване.
Вероятно имаше някаква измама и каквато и да беше тя, сигурно беше огромна.
Бягай, татко, бягай, каза си той.
Телефонът иззвъня във възможно най-лошия момент. След два дълги дни почти непрекъснато пиене и много малко голф под пърлещото слънце на Бермудите Мич Уолтърс изпитваше силна болка в гърба. Сутринта мъжествено се бе борил със стика и топката, но след четвъртата дупка се отказа и закуцука, като разтриваше хълбока си, право към хотела и масажистката. Беше едра и чернокожа и тъкмо масажираше гръбнака му с пръсти като клещи. На съседните маси обработваха по подобен начин други две важни клечки. Вдясно беше трийсет и две годишният Пол Мерил, основател на софтуерна фирма, който сега влизаше в първата десетка на най-богатите американци в класацията на „Форбс“. Вляво беше Карл Йоргенсен, гуру на хедж фондовете, също притежател на милиарди, само че малко по-малко от Мерил.
Зачуди се кой ли може да му звъни. Долепи телефона до ухото си и изсумтя:
— Мич Уолтърс.
— Аз съм Томас Уиндъл.
Тонът бе рязък без никакви предразполагащи увертюри.
Мина време, докато Уолтърс си спомни, че това е заместник-министърът за държавните поръчки в Пентагона.
— О… здрасти, Том. Как са нещата там при вас?
— Зле. Много зле, мистър Уолтърс. Това обаждане представлява официално уведомление.
Мистър Уолтърс, не Мич.
Уолтърс бутна настрана ръката на масажистката и седна.
— За какво?
— От този момент нататък договорът за полимера е суспендиран. Започва трийсетдневен период, през който имате възможност да докажете, че полимерът е ефективен. В противен случай суспендирането става перманентно.