Жив или мъртъв [bg]

Два часа по-късно Виталий забеляза друг кораб на хоризонта, който се движеше в западна посока. Сигурно беше снабдителен съд, оставил сондажно оборудване в новото нефтено находище, което откриха наскоро на изток, нагоре по река Лена, южно от Тикси. Ако се съдеше по следата, явно се движеше с максимална скорост, за да изпревари бурята, към която Виталий отиваше.

Ваня застана до него.

— Двигателите са наред. Всичко е закрепено здраво.

Виталий беше поискал от него да подготви корабчето за предстоящата буря. Не можеха обаче да подготвят гостите си за онова, което ги чакаше или което морето можеше да стори с корабчето им. Майката природа беше жестока и свирепа.

По-рано Виталий беше помолил Фред да накара хората си да му помогнат да почисти леда от палубата, което те направиха въпреки зелените си от морската болест лица и въпреки че едва се държаха на крака. Докато половината от тях къртеха леда с чукове и брадвички, останалите под надзора на Ваня изхвърляха с лопати за зърно натрошените парчета зад борда.

— Какво ще кажеш след този курс да се преместим в Сочи и там да караме корабче? — предложи Ваня на капитана си, след като освободи пътниците да почиват.

— Там е много горещо. Не е за мъже.

Обичайното арктическо мислене. Истинските мъже живееха и работеха на студено и се хвалеха колко са издръжливи. А и така водката имаше по-добър вкус.

Буреносните облаци се мержелееха десетина мили пред носа им като кипяща черна стена, която сякаш видимо скачаше напред.

— Ваня, слез долу и опресни знанията на нашите гости за водолазните костюми.

Помощникът се обърна към стълбата.

— И този път ги накарай да внимават — добави Виталий.

Като капитан той носеше лична отговорност за безопасността на своите пътници, но по-важното бе, че работодателят на групата, който и да е той, едва ли щеше да му прости, ако ги оставеше да умрат тук.