Катерина де Медичи [bg]

Събудих се от тихия си вик и зърнах сивкавия, зноен изгрев.

През онази последна юнска утрин изпратих писмо до краля, преди да ни облекат. Същевременно се опитвах да споря със страха – бяхме откупили живота на Анри, нали? На колко години обаче бе уличницата? Колко години бяхме откупили? Умът ми, обикновено светкавично бърз при пресмятане, се мъчеше да ги преброи и не успяваше.

"Ако ме обичаш", написах на съпруга си, "не излизай на арената днес. Знам, че приемаш с насмешка такива неща, но Бог ми изпрати злокобен сън. Навярно съм глупава; дори да е така обаче, какво ще ти струва да ме успокоиш? Изпълниш ли желанието ми, ще ти бъда благодарна завинаги и гама да поискам нищо повече".

Не споменах предупреждението на астролога Лука Горико, нито думите на Нострадамус. Не смеех, разбира се, да напиша и името на Руджиери. Изпратих писмото, уверена, че Анри гама да му обърне внимание. Напоследък прекарваше повече време с братята Гиз, отколкото с мен, понеже планираха какви удари да нанесе новата Френска инквизиция. Отговорът му дойде след по-малко от час: "Не се страхувай за мен, скъпа моя съпруга. Молиш ме да се откажа от турнира в името на любовта си към теб. Аз те умолявам – от любов към мен – да загърбиш страха и да ме окуражаваш днес. Традицията повелява да нося черните и белите цветове на Диан, но ще нося и твоя цвят – зеления – до сърцето си. Вечерта ще се върна победител, а ти ще ме поздравиш с целувка. Тя ще запечата мълчаливото ни съглашение, че от днес нататък ще забравиш суеверията и ще се доверяваш само на Бог. Твой любящ съпруг и най-всеотдаен слуга – Анри".

Щом получих писмото, първият ми подтик бе да се предам на страха. Вторият – да запазя самообладание, понеже нямах друг избор: бях отговорна пред дъщеря си Елизабет и гостите на сватбата ѝ, които очакваха да участвам в увеселенията им. Казах си, че бурята е нарушила съня ми и е донесла кошмарите, нищо повече.

Повтарях си го строго всеки път, щом ме вледенеше ужас. Запазих спокойствие, докато придворните дами ме обличаха в рокля от пурпурен атлаз със златен корсаж. Усмихвах се на отражението си в огледалото и на помощничките си, докато успях да си спомня каква радост изпитах от примирието с Филип и мимиката стана отчасти искрена.

Така преживях сутринта, а понякога, погледнех ли сияйното младо лице на Елизабет, забравях тревогата и сърцето ми преливаше от обич.

В ранния следобед Елизабет и мрачният дон Фернандо се отправиха към специалната ложа, издигната за "младоженците". Аз потеглих с другите кралски особи към резиденцията "Турней".

Един от балконите на втория етаж гледаше към арената, където кралят щеше да се състезава със съперниците си.

Докато изкачвах стълбите към втория етаж, тревогата отново ме сграбчи. Сърцето ми се разтуптя толкова бързо, че дъхът ми секна. Извиних се шепнешком на свитата си и тръгнах към отворения прозорец в отсрещния край на стълбищната площадка да вдъхна топлия, тежък въздух.