Катерина де Медичи [bg]

Не успях да отговоря, втренчена уплашено в оръжието на Монтгомъри. Тъпият му метален връх, предпазващ копието да не се разцепи на смъртоносни отломки, беше паднал. Монтгомъри несъмнено бе забелязал липсата – вместо да се върне в павилиона си обаче за ново оръжие, той поведе жребеца си към арената и застана срещу краля. Оръженосецът зад него му извика предупредително, но Монтгомъри сякаш не го чу.

Съпругът ми вече бе възседнал Мальор. Решен да победи, разкопча и вдиша забралото на шлема си, избърса потното си чело и изкрещя предизвикателно на Монгомъри. Наблюдавах зашеметена – неспособна като насън да раздвижа ръце и крака, да продумам. Анри спусна забралото, ала не обърна внимание на вика на оръженосеца си да го закопчае. Монтгомъри не чуваше – или се преструваше, че не чува – предупрежденията на своя.

Тълпата бе забелязала оголеното копие. Тромпетистите – също. Вторачени в него, те не даваха сигнал за начало на двубоя въпреки крясъците на краля. Диан отново сложи ръка върху моята – този път уплашена, а не за да ми вдъхне увереност. Като останалите зрители обаче и тя наблюдаваше, занемяла. В гаснещата светлина бялото по роклята ѝ сивееше.

Разгорещен, кралят не дочака тромпетистите и препусна напред.

Изправих се на крака. Възцари се тишина, нарушена само от бойния вик "Monjoie!" и тропота на копита. Анри и Монтгомъри полетяха един срещу друг и се сблъскаха.

Разделени от ниската ограда, жребците се удариха хълбок о хълбок и изцвилиха пронизително. Копието на Монтгомъри се разцепи с гръмовен пукот и се пръсна в заря от трески.

Анри не падна.

Олюля се като пиян и клюмна напред, изпуснал юздите, вкопчен немощно във врата на Мальор. Жребецът го понесе по арената, където конярите го настигнаха и уловиха поводите му. Поведоха го към открито място сред разораната от копита земя. Франсоа дьо Гиз и белокосият Монморанси излязоха тичешком от кралския павилион. Монморанси улови съпруга ми през рамо и с помощта на Гиз го смъкна от седлото и го положи върху пръстта.