Катерина де Медичи [bg]

Часове по-късно глашатаите оповестиха появата на краля. Яхнал лъскавия кестеняв жребец с бели и златни сбруи, той излезе от павилиона си и с размахано копие поздрави кипналото множество. Сърцето ми преля от обич, когато го видях, строен и силен в позлатената ризница. Изправих се на крака с другите, заръкоплясках и закрещях възторжено.

Анри счупи първото си копие в единоборство със стария си враг – савойския херцог – и го събори от седлото при първия сблъсък. При втория копието на Савой удари краля право в гърдите и го повдигна във въздуха над седлото. Анри се строполи на земята и за миг замря толкова неподвижен, че понечих да стана. Диан ме докосна окуражително по ръката и наистина, в следващия момент Анри се надигна и помаха на аплодиращите зрители. При третото единоборство и двамата съперници останаха на седлата си. Срещата приключи с равенство – съвършен финал, предвид неспособността на съревнователния ми съпруг да преглъща загуби и нежеланието му да застрашава помирението със Савой.

Вторият съперник на Анри бе херцог Дьо Гиз. Двубоят с него също завърши равностойно – Негово Величество падна веднъж от коня, а после успя да събори херцога.

Ниското следобедно слънце сгорещяваше нетърпимо балкона с изглед на запад. Дори Диан, която рядко се потеше, попиваше челото си с кърпичка. Вдигнала ръка да заслоня очите си от ослепителната светлина, наблюдавах мъжете под нас.

Последният двубой на краля бе с Габриел Монтгомъри, капитана на шотландската стража. Тълпата оредяваше. Разотидоха се и неколцина от благородниците по трибуните, прогонени от безмилостния зной.

Диан бе елегантно облечена в черно кадифе и бял сатен – цветовете на плюмажа върху шлема на съпруга ми и главата на жребеца му.

– Да се надяваме, че Негово Величество ще спечели – прошепна ми учтиво тя. – Капитан Монтгомъри прие поканата му с предизвикателство. Изгарял от нетърпение да кръстоса копие с краля, за да види дали на четирийсет се сражава толкова добре, както на двайсет и девет.

Погледнах към Мария. Размахала трескаво ветрилото, тя се взираше в Монтгомъри, препуснал по арената. Върху шлема му се развяваше ален плюмаж, ръкавите му бяха черни, копието – на червени и черни ивици. Не виждах да носи цвета на Мария – бяло.

Червеното на Марс, черното на Сатурн.

Понякога има битки дори да няма война, спомних си думите на Руджиери.

В същия момент херцог Немур, приключил участието си в турнира, дойде на балкона да отдаде почит на дофина и съпругата му. Преди да успее да ми се поклони, улових ръката му и го придърпах по-наблизо.