В долината на смъртта

— Какво искаш да кажеш?

— Елми май здравата ти е завъртяла главата.

— Pshaw! На кого му пука за тая фуста? Нямам никаква работа с нея.

— И все пак тайно я заговаряше. Ако се каниш да предприемеш нещо зад гърба ми с пленниците, пази си кожата! Не допускам да се шегуват с мен. Та те предупреждавам, видя ли още веднъж, че правиш опит да се промъкнеш до момичето, ще ти се случи случка.

— Ама това звучи направо сякаш се тъкмиш да ми светиш маслото.

— Действително, ако те спипам на местопрестъплението.

— Zounds! Че ти си бил опасен тип, бе!

Бил Нютън го изрече подигравателно. После се изправи и се отдалечи, като че искаше да нагледа стражата. Но не отиде много надалеч. Скоро се сниши и запълзя обратно на четири крака. Скрит зад един камък, той се намираше най-много на метър разстояние от спътниците си. За него беше много важно да ги подслуша. Сигурно сега щяха да заговорят за него.

Догадката му се оказа вярна.

— Какво ще кажете за цялата тая работа? — попита Уолкър.

— Юнакът е опак като козел — отговори Лефлър.

— Почувства се уязвен. Пролича му.

— Аз също съм убеден, че планира нещо. Трябва да предупредим вожда.

— Това ще му е много приятно, защото по тоя начин ще получи възможност да вземе пленниците изцяло под свой надзор.

— Което на мен не ми отърва — изръмжа Лефлър. — Искам Елми за себе си. Така беше уговорено и така ще си остане!

— Не се пали толкоз! — предупреди Уолкър. — Все още се нуждаем от мохавите. Ето защо ще им предоставим временно пленниците.

— А после какво ще направим срещу претенциите им? Те вече няма да върнат живата си плячка.

— Охо! — ухили се Ролан. — Веднъж само да ги имаме в Долината на смъртта, в моята къща! Онова, което не желая сам да предам, никой не може да ми отнеме. И аз изобщо съм на мнение, че вече имам един работник повече за живачната мина.

— Кой?

— Уилкинс?

— По-добре да го разкараме… на оня свят!

— Pshaw! Озове ли се някой в шахтата ми, той е повече от мъртъв!

— Чуйте, в тази връзка ми хрумва великолепен план! — намеси се Уолкър. — По отношение тоя опърничав Бил Нютън.

— Е?

— Той всъщност отдавна вече ми е неудобен. Сега даже съм убеден, че като нищо ще ни предаде, ако това е в негова изгода. Според мен трябва да го обезвредим.

— Не е трудно за осъществяване. Да му теглим куршума!

— Не, не си заслужава. Той може да работи за теб, сеньор Ролан.

— ’s death! Отлична идея!

— Изгодно за теб и много поучително за него. Кой ли знае какво тегне на съвестта на тоя тип? Трябва да му дадем възможност още на земята да изкупи едно-друго, та да не кисне пък след смъртта си прекалено дълго в Чистилището. Така ще се погрижим по християнски начин за неговата душа, а същевременно и за себе си. Ти получаваш един работник, пък аз се избавям от един неприятен придружител.

— Съгласен. Значи уговорено?