Севилското причастие

— Това е моят наркотик, както знаете — каза старата дама. — Лекарите не ми позволяват да пия кафе.

— Мама спи много малко — каза Макарена на Кварт. — Ако си легне рано, се събужда в три или четири сутринта. Кока-колата я държи будна. Всички й го казваме, но тя не си взема бележка.

— Че защо? — попита Крус Брунер. — Тази напитка е единственото нещо от Съединените щати, което ми харесва.

— Харесваш и Грис, мамо.

— Вярно е — призна херцогинята между глътките. — Но тя е от Калифорния, значи е почти испанка.

Макарена се обърна към Кварт.

— Херцогинята мисли, че в Калифорния земевладелците още носят старинни костюми, покрити със сребърни копчета, а Зоро защитава бедните.

— Не е ли така? — попита Кварт развеселен.

Крус Брунер енергично кимна.

— Така би трябвало да бъде — каза тя. — Все пак, Макарена, твоят пра-пра-прадядо Фернандо е бил губернатор на Калифорния, преди да ни я отнемат.

Тя говореше с цялото самочувствие на своя произход, сякаш Калифорния е била отнета директно от нея или семейството й. Имаше нещо необикновено в смесицата от фамилиарност, учтивост и малко високомерна толерантност, с които херцогинята се отнасяше към хората. Кварт погледна сбръчканите й ръце и лице, покрити с петна, повехналата й кожа, бледите следи от червило по устните, бялата коса, перлената огърлица и ветрилото, украсено от Ромеро де Торес. Малко бяха жените като нея. Той беше срещал някои от тях — самотни стари дами, които разнасяха изгубената си младост и носталгията по Лазурния Бряг; матрони от древни италиански родове, съсухрени реликви от Централна Европа с австро-унгарски презимена, благочестиви испански дами. Крус Брунер беше от последната категория. Техните дъщери и синове бяха или безпарични лентяи, храна за жълтата преса, или работеха от девет до пет в кантори и банки, държаха винарни, магазини и модерни нощни клубове — забавляваха финансистите и политиците, от които зависеше препитанието им. Учеха в Америка, посещаваха повече Ню Йорк, отколкото Париж или Венеция, не можеха да говорят френски и се женеха за разведени, манекени или парвенюта. По време на вечерята Крус Брунер беше говорила за това със закачлива усмивка. Също като китовете или тюлените, каза тя, принадлежа към един застрашен вид — аристокрацията.