Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Не може да хвърлите котва на този кей — извика им един изпотен пазач. — Тук допускаме само кораби от Драсния.
— Ще хвърля котва където ми хареса — отсече Грелдик.
— Ще извикам войниците — заплаши го пазачът, после хвана едно от дебелите корабни въжета и извади нож.
— Ако отрежеш това въже, приятелю, ще сляза и ще ти отпоря ушите — предупреди го Грелдик.
— Хайде, кажи му — подхвърли Барак. — Много е горещо и нямам настроение за битка.
— Корабът ми е натоварен със стоки от Драсния — съобщи Грелдик на пазача. — Те са на един търговец… Радек от Боктор, ако не ме лъже паметта.
— О — измънка пазачът и прибра ножа. — Защо не започна веднага с това?
— Защото държането ти никак не ми допадна — безцеремонно отговори Грелдик. — Къде мога да намеря началника ви тук?
— Дроблек ли? Къщата му е нагоре по тази улица, след магазините. Ей онази, с емблемата на Драсния на вратата.
— Искам да говоря с него — заяви Грелдик. — Трябва ли да имам пропуск, за да влизам и излизам в пристанището? Чувал съм разни странни неща за Стис Тор.
— Можете да се движите свободно из драснианската територия — уведоми го пазачът. — Пропуски ще ви бъдат необходими само ако пожелаете да влезете в града.
Грелдик изсумтя, влезе в каютата и след малко се върна с няколко навити пергамента.
— Искате ли да разговаряте с този чиновник? — попита капитанът леля Поул. — Или желаете аз да се погрижа за това?
— По-добре да отидем всички — реши леля Поул. — Момичето е заспало. Кажи на хората си да не я безпокоят.
Грелдик кимна и размени няколко думи с първия си помощник. Моряците прехвърлиха дъска до кея и Грелдик изведе пътешествениците на брега. Гъсти облаци се търкаляха по небето, затъмнявайки слънцето.
Улицата, която извеждаше от кея, беше оградена от двете страни с магазини на драсниански търговци. Десетки нийсанци вяло се придвижваха от магазин към магазин, спирайки тук-там, за да подхванат пазарлък с потните продавачи. Всички нийсански мъже носеха свободни дрехи, ушити от ярки платове във всички цветове на дъгата. Главите им бяха гладко обръснати. Докато вървеше след леля Поул, Гарион с известна неприязън забеляза, че всички нийсанци украсяват очите си с тежък грим, а устните и бузите им са намазани с руж. Речта им беше стържеща, съскаща, и му се струваше, че всички тук преднамерено фъфлят.
Тежките облаци бяха завладели изцяло небето и улицата изведнъж стана тъмна. Десетина окаяни полуголи мъже поправяха участък от калдъръма. Сплъстените им коси и рунтавите бради показваха, че не са нийсанци. Около глезените им бяха окачени пранги, върху които висяха вериги. Жесток на вид нийсанец стоеше с камшик над тях, а пресните следи от удари и раните по телата на клетниците без думи разказваха за желанието, с което надзирателят прибягва до бой. Един от нещастните роби случайно изтърва товара от грубо одялани камъни върху крака си и отвори уста, надавайки животински вой от болка. Гарион с ужас видя, че езикът на роба е отрязан.
— Те се отнасят с хората като с животни — изръмжа Мандорален. Очите му блестяха от страшен гняв. — Защо този град, подобен на помийна яма, не е изтрит от лицето на земята?
— Веднъж е бил — мрачно каза Барак. — Когато нийсанците убили краля на Рива, алорните нахлули тук и изтребили всички нийсанци, които успели да хванат.
Барак вдигна рамене.
— Това е било преди тринадесет столетия. Успели са пак да се навъдят. Като плъхове.
Дурник, който вървеше до Гарион, изведнъж ахна, сведе очи и ужасно се изчерви.
Една нийсанска благородничка току-що беше слязла от носилката си. Материята на бледозелената й рокля беше ефирна, почти съвсем прозрачна, и оставяше наистина малко на въображението.
— Не я гледай, Гарион — дрезгаво прошепна Дурник, все така изчервен. — Тя е лоша жена.
— Бях забравила за това — измърмори леля Поул замислено и се намръщи. — Може би трябваше да оставим Дурник и Гарион на кораба.
— Защо се е облякла така? — попита Гарион, наблюдавайки почти голата жена.
— Искаш да кажеш „разсъблякла“. — От възмущение гласът на Дурник звучеше сподавено.
— Такъв е обичаят — обясни леля Поул. — Свързан е с климата тук. Разбира се, има и някои други причини, ала сега не е моментът да се спирам на тях. Всички нийсански жени се обличат така.
Барак и Грелдик също наблюдаваха жената, но широките им усмивки изразяваха одобрение.
— Хайде стига — твърдо им каза леля Поул.
Недалеч от тях един нийсанец с бръсната глава се подпираше на стената на някаква постройка, взираше се в ръката си и безсмислено се хилеше.
— Мога да виждам през пръстите си! — обяви той със съскащо фъфлене. — Направо през тях.