Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
Продължих през гората и накрая стигнах до полята на Мимбре. За разлика от васитите и астурианците, мимбратите бяха разчистили почти изцяло горите от своята територия. Мимбратските коне са дори още по-едри от тези на северните им родственици, а благородниците от западните графства вече бяха започнали да усъвършенстват броните, така характерни за тях в днешно време. Рицарите ездачи имат нужда от открито пространство, за да могат да участват пълноценно в битки. Затова дърветата се оказваха неудобна пречка. Проблемът на мимбратите беше, че идеята да използват разчистените землища за фермерство се бе оказала твърде отвлечена за тях.
Когато говорим за арендските граждански войни, ние обикновено се сещаме за тримата графове съперници, но това далеч не дава пълна картина на тези многовековни ежби. И по-незначителните благородници също си имаха своите дребни развлечения и почти не можеше да се намери арендска област, в която да няма някаква местна разпра. Възвърнах си човешкия облик, макар, признавам, преди това сериозно размислих над възможността да прекарам остатъка от живота си като вълк. Тъкмо се бях насочил към Во Мимбре, когато се натъкнах на някаква микроскопична войничка в пълния й разгар.
За съжаление, тъпоумните аренди обожаваха обсадните машини. Те имат безкрайно предсказуем начин на мислене и по някаква причина идеята за продължаващи с десетилетия обсади им се струва особено привлекателна. Атакуващите някоя крепост можеха да прекарат месеци наред, обсипвайки стените с камънаци, преди да се усетят, че това всъщност не ги води наникъде. От време на време обаче дори на арендите става скучно и те решават да излязат с някоя особено оригинална идея.
В този случай баронът, обсадил крепостта, беше решил да наобиколи околните села, да събере крепостните на своя противник и после да ги обезглави пред стените на неговата крепост.
Именно в този момент аз реших да се включа в играта. Изкачих се на един създаден сякаш тъкмо за целта хълм, вдигнах драматично тоягата си и изревах „Спрете!“, така че да ме чуят чак в Нийсия. Баронът и неговите рицари зяпнаха. Рицарят, който тъкмо бе понечил да замахне и да обезглави първия крепостен, свали меча за миг, но после отново го вдигна.
Е, не му беше писано да изпълни пъкленото си дело, защото още в следващия миг изпусна меча на земята. Трудничко е все пак, макар и бидейки истински мъж и благородник, да стискаш здраво в ръцете си нажежено до бяло желязо. Глупакът затанцува някакъв идиотски танц, започна да квичи от болка и неистово да духа изгорените си длани.
Аз се спуснах от хълма и застанах пред „страховития“ мимбратски барон.
— Няма да ти позволя да продължиш с тази лудост! — казах му.
— Онова, което правя, не ти влиза в работата, старче — отвърна ми той, но гласът му не прозвуча особено убедително.
— Аз решавам кое е моя работа и кое — не! Само опитай да нараниш тези хора и ще ти изтръгна сърцето!
— Убий този стар глупак — каза баронът на един от рицарите си.
Той посегна колебливо към меча си, но все пак го измъкна от ножницата и тъкмо се канеше да замахне, когато аз концентрирах Волята си и казах „Свиня“.
Рицарят тутакси се превърна в шопар.
— Магия! — зяпна баронът.
— Именно. А сега си събирай рицарчетата и върви у дома, но преди това пусни крепостните да си ходят.
— Моята кауза е справедлива — заяви той.
— Но методите ти не са. Махай се от очите ми, преди да ти е поникнала опашка.
— Практикуването на магии е забранено във владенията на графа на Во Мимбре — каза ми той, сякаш това щеше да ме спре.
— Нима? И как ще ме спреш? — Насочих тоягата си към близката скала и тя експлодира на хиляди дребни камъчета. — Не си насилвай късмета, драги ми бароне. Това спокойно можеше да си и ти. Вече ти казах да ми се разкараш от очите. Съветвам те да го направиш, преди да съм се ядосал.
— Ще съжаляваш за това, магьоснико.
— Ти ще съжаляваш, ако не си плюеш на петите още в този миг. — Махнах небрежно с ръка към рицаря-свиня и той отново се превърна в човек. Очите му излъчваха див ужас. Той само ми хвърли бегъл поглед и после хукна с крясъци през полето.
Инатливият барон понечи да каже нещо, но после размисли. Той заповяда на хората си да се качат по конете и после ги поведе на юг с кисела физиономия.
— Можете да си вървите по домовете — казах аз на крепостните. После се изкачих отново на хълма, за да се убедя, че баронът няма се опита да ме заобиколи в гръб.