Самотникът и лилията

Внезапно я обзе яд, а не страх, който й вдъхна сили да свърши с това веднъж и завинаги. Тя се обърна и излезе от салона, викайки:

— Доминик! Доминик!

В къщата не отговори никой и Карес забърза към жилищата на прислугата, разположени над кухненската постройка. Миризма на сготвено се носеше от отворената врата. Тя видя Нинон да приготвя вечерята, но нямаше и следа от Люсиен или Доминик. Ядът я изгаряше като пламък, докато бързо изкачваше стълбите, водещи към стаята на Доминик. Вратата се отвори, след като се облегна на нея, изтощена от нетърпеливото хлопане.

— Мадам, мадам, вие ли сте? — Нинон и Паскал излязоха от кухнята, привлечени от звуците.

— Къде е Доминик? — извика Карес.

Мъжът и жената първо се спогледаха, след това вдигнаха глави към Карес.

— Доминик е в къщата си на улица „Сент Ан“, мадам — отговори Паскал.

— Нейната къща? — Карес се задъхваше. Нямаше представа, че Доминик притежава къща в областта.

— Елате, мадам! Ще ви донеса поднос с топла храна в будоара ви, ако желаете — каза Паскал. Докато слизаше по стълбите, тя прочете жалост в очите му. — Мосю го извикаха, но съм сигурен, че ще се върне веднага, щом може.

Тя му позволи да я придружи до стаята й, а Бруно и Бланш се втурнаха по петите й. Паскал запали свещниците от винаги горящата нощна лампа на масичката до леглото. След това се наведе да разпали загасналия огън, тъй като с настъпването на вечерта стана хладно и влажно.

— Ще се върна с подноса ви, мадам — каза той до вратата.

— Откога Доминик притежава собствена къща, Паскал? — попита внезапно тя.

— От дълго време, мадам. Преди тя беше на майка й. Мосю Жак й я даде — обясни той с разбиране в тъмните си очи. — Това ли е всичко?

Неспособна да направи нищо повече, освен да кимне и да се усмихне уморено, за да го освободи, Карес се отпусна в един стол пред разгорелия се огън. И така, майката на Доминик е била любовница на Жак Сент Амант. Тя можеше само да се взира в огъня, а сърцето й да се къса при мисълта, че е възможно Доминик да е последвала традицията и да е станала метреса на Люсиен. Това ли беше причината да позволява толкова власт на Доминик? Дали се бе оженил за жена от своето съсловие, само за да си осигури легитимни наследници?

Нямаше отговор в танцуващите пламъци и тя остана да седи в полутъмната стая, очаквайки Люсиен. Дали щеше да дойде от прегръдките на любовницата си, мислеше си тя, а по бузите й се стичаха сълзи. Внезапно и хрумна, че и Доминик, и Люсиен отсъстват. Кой тогава бе поставил перуката в салона? Странно, но й се стори, че усеща ухание на теменужки в усамотената стая.