Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Какво правиш? — попита изненадано той.
— Моля те, кажи на Раймонд да донесе вода за баня. — Карес каза това на съпруга си, като провесваше крака от леглото.
— Сигурна ли си, скъпа, че се чувстваш достатъчно добре за това? — попита Люсиен, докато тя бавно се изправяше.
— Главоболието почти изчезна — увери го тя, когато той бързо застана до нея.
— Трябва да внимаваш по стълбите. Тези токове, приличащи на пясъчни часовници, и цялата тая мода могат да бъдат доста опасни — каза й той, като я прегърна. — Обещай ми, че ще внимаваш!
— Обещавам — прошепна тя, наслаждавайки се на съкровеното чувство, което изпитваше в прегръдките на Люсиен.
Щеше да бъде толкова лесно да се преструва, че всичко е наред, да забрави странните предупреждения на Доминик. Но знаеше, че не може да се преструва повече. Време беше Люсиен да узнае истината за жената, която толкова дълго е била част от живота му.
— Обещавам да внимавам, въпреки че Доминик смята, че с подходяща магия не трябва да се притеснявам, че мога да падна по стълбите. — Тя почувства, че той се стегна при тези думи.
— Доминик, както и много други от нейния народ, вярва в силата на подобни неща. Това е безвредно — каза той, искайки да прекрати разговора.
— Чудя се — разсъждаваше тя, — бих желала да съм толкова сигурна, колкото и ти, че това е безопасно.
— Какво имаш предвид? — попита тихо той, а тя бе сигурна, че не е изненадан.
— Доминик вярва толкова силно в тези неща. Тя се кълне, че е намазала леглото с някакво свещено масло и е поръсила със специална пудра. О, и е поставила гриз-гриз торбички под него. Това, твърди тя, ме предпазва от духа, който иска да ми причини зло. — Някак си тя не успя да произнесе името на Аурора.
— Ще говоря с нея. Но ако смяташ да живееш в Нови Орлеан и в Сан Рьогре, малката ми, ще трябва да свикнеш с вярата на африканците във вуду. Тя иска само да ти помогне, мислейки, че те предпазва. Ако можеш, опитай и го приеми.
— Страхувам се, че разбирам твърде добре мотивите й — промърмори Карес. След това вдигна глава, погледна го в очите и каза: — Доминик вярва, че призракът на Аурора обитава тази къща, а също и Сан Рьогре и ревнува, че сега аз съм твоя жена. Тя е убедена, че духът ме е бутнал по стълбите и ще се опита пак да ми навреди. — Ето, помисли си тя, казах му.
Люсиен я гледаше с някакво неразгадаемо чувство в тъмните си напрегнати очи. Чертите му бяха застинали в непроницаема маска. Въпреки че я държеше в прегръдките си, тя усети, че се е отдръпнал от нея, че се е скрил зад стената, която бе издигнал около сърцето си.
— Ще поговоря с нея, докато се къпеш — каза й твърдо. — Водата ще бъде донесена веднага.
Докосна с хладни устни челото й, а след това излезе. Тя чу стъпките му да отекват по дървения под на къщата, докато търсеше Доминик.
Карес се почувства странно изоставена. Трябваше да се чувства облекчена, че тази тайна не стои вече между тях, но усещаше, че това ги е отдалечило още повече. Той бе ядосан по един хладен и контролиран начин, което беше много по-изнервящо от избухване.
Раймонд донесе съдовете с гореща вода. След като ваната се напълни, той бързо излезе. Останала сама (дори Бруно и Бланш бяха навън) Карес дълго лежа във ваната. Опита се да се успокои и да подреди тревожните си мисли, причинени от настъпилото объркване в живота й.
Няколко учтиви почуквания на вратата прекъснаха разсъжденията й.
— Какво има? — извика тя, учудена защо, ако беше Люсиен или Доминик не влизат след първото почукване.
— Аз съм Нинон, мадам. Мосю помоли да ви помогна да се облечете — извика зад затворената врата, свободната цветнокожа жена, която работеше като готвачка.
— Влез, Нинон! — извика в отговор Карес.
Нинон се оказа много сръчна, макар и резервирана. Тя почти не говореше. Поинтересува се единствено какво Карес би желала да облече и как да направи прическата й. Завършеният тоалет на една дама от висшето общество изискваше помощ, за да се надиплят широките фусти, да се стегне корсетът, който повдигаше съблазнително бюста, както и да се затегнат многобройните закопчалки.
Карес оцени съобразителността на Люсиен. Вероятно той и Доминик бяха заети с дълъг разговор. Но установи също така, за голямо свое учудване, че той е наясно с обличането на една жена и затова бе изпратил Нинон. Как го бе нарекла Ивон — изключителен самец, женкар, в град, прочут с измамници и самци от всякакъв вид.
Мекото следобедно слънце бе затоплило двора, когато Карес напусна усамотената спалня. Това беше първата й пролет в Луизиана. Знаеше, че тук тя идва рано, но във Франция това означаваше, че си отива зимата. Дори не й трябваше пелерина. Някои аспекти от живота в колонията дори й харесваха. Седнала на една желязна пейка в края на билковата градина, тя вдигна лице към мекото залязващо слънце, чудейки се къде ли е Люсиен, тъй като го нямаше в кабинета му на първия етаж.