Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
Той докосна бузата й, след това повдигна лицето й за една настоятелна целувка, изпълнена със страст и вълнение.
Умората изчезна, когато тя отвори уста със стон под настоятелните му, горещи устни. Посрещна го с езика си, който се въртеше и оплиташе с неговия, а стройният й, изваян от слонова кост крак, се прилепи до стоманеното му бедро.
Люсиен я обърна по гръб с едно леко движение, устата му оставяха изгарящи целувки по цялата дължина на шията й, като се подпираше на лакти, за да не нарани това крехко създание. Той се наслаждаваше на изяществото й, опитвайки се да контролира изгарящата тръпка на страстта.
— Няма да се счупя — прошепна тя, сякаш усетила нежеланието му да даде воля на страстта си, която трудно контролираше.
В изключителния любовен акт те приветстваха живота и чудната мистерия на връзката между мъжа и жената. Всяко усещане, всяко отдаване и сливане, когато навлизаше в сладостните й глъбини, беше порицание на болката от миналото и на ужасното докосване до смъртта, което беше преживяла. Те не се нуждаеха от магии и заклинания, тъй като, когато той я вземаше отново и отново, двамата утвърждаваха силата на живота.
Те се обръщаха пак и пак, докато Карес застана върху него, а той все още бе вътре в нея. Отметна назад обърканата си коса и го погледна със закачлива усмивка. Като постави малките си ръце на гърдите му, тя се наведе и го целуна по устните, след това продължи да обсипва с целувки врата му и игриво да хапе раменете му. Почувства ръцете му да обхващат талията й, когато той започна да се движи. С дрезгав, закачлив смях, тя се изправи и се задвижи буйно, с кръгообразни движения, подпряла за равновесие ръце на гърдите му.
— Още, още, сърце мое! — подканяше го тя с гласа си, с необузданите движения на бедрата си, с омайната гледка на прекрасното си тяло, диво и свободно.
Когато започна разтърсващият й кулминационен момент на наслада, той си позволи да се влее в нея. Заедно, те се изкачиха по гребена на вълната, два стона на екстаз и пълно задоволяване се сляха в един вик, приветстващ живота.
Още веднъж, призори, двамата се събудиха и потърсиха уверение в телата си. Това съединение беше нежно, сънливо, почти отпуснато, но доставящо не по-малко удоволствие. Удовлетворени, те заспаха в прегръдките си.
Ярката светлина на утрото не носеше съжаление, само приятните усещания на влюбени, чиято връзка изминалата нощ е затвърдила. Те се събудиха късно. Камбаните на църквата „Сент Луи“ отброиха десет часа, когато Карес реши да се облече с помощта на Люсиен. Слънцето бе затоплило оградената със стена градина и те помолиха Нинон да им сервира навън.
— Говорих с Нинон — каза Люсиен на Карес, докато му наливаше кафето. — Тя има сестра, която работи в шивачница, но иска промяна. Мариет умее да прави фризури и би искала да работи като камериерка. Нинон казва, че не е сигурна дали Мариет ще се съгласи да напуска града за месеци, но мисля, че докато настъпи това време, можеш да се възползваш от услугите й. Тя може да остане тук като икономка, когато заминем за Сан Рьогре.
— Предай на Нинон да я помоли да дойде следобед. — Карес отвърна с усмивка на неговата досетливост.
Къщата беше голяма и се нуждаеха от още помощ.
— А какво си планирала за днес?
— Ще отида на пазар, а след това ще поговоря със сестрата на Нинон — отговори тя усмихнато, установявайки, че сянката на Доминик няма повече да виси над къщата. Непрекъснатата битка кой има право бе преустановена. — Нямам думи, с който да ти благодаря, че накара Доминик да си замине. Сега всичко ще бъде много по-лесно.
— Щом ти си доволна, скъпа, аз също съм доволен — топлината на усмивката му се отрази и в гласа му. Той покри ръката й със своята, а черните му очи я погледнаха с любов и нежност. — Не забравяй предупреждението на доктора да не се преуморяваш.
— Няма, но наистина се чувствам прекрасно, никакви неприятни последствия — увери го тя.
— Надявам се, скъпа! — подкачи я той с овлажнял поглед, напомняйки й изминалата нощ.
— Ти си точно такъв, какъвто те описа Ивон, самотник — женкар — каза тя с усмивка и блясък в сивите очи.
— Ивон ли каза това? — попита той, а през красивото му лице премина сянка. — Кога?
— Преди да се оженим. Изключителен донжуан и самец, в град, пълен с подобни хора. Мисля, че така го формулира — обясни Карес, а около устата й се появиха две гънки, щом видя изписаното на лицето му неудоволствие.
— Това изглежда не те е изплашило? — каза сухо той.