Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
Проницателните му, тъмни очи се навлажниха. Никога нямаше да го напусне ужаса от гледката, която представляваше тя. Приличаше на счупена кукла, паднала в основата на стълбището. Тази гледка събуди спомени, които се опитваше да забрави вече седем години.
— Ако нямате вече нужда от мен, мосю, ще се оттегля за през нощта — каза му тихо Доминик.
— Разбира се, иди да отдъхнеш! — увери я той. — Извини ме за момент, скъпа. — Той освободи ръката си от нейната с леко потупване, като че ли тя бе изплашено дете. Изправяйки се на крака, той тръгна към френските врати с Доминик до себе си.
Карес чуваше тихия им шепот, но колкото и да се напрягаше, не можа да разбере нито дума. Сълзи на разочарование и безсилие изпълниха очите й, тъй като, щом поместеше главата си, чувстваше непоносима болка. Тя дори не можеше да седне. Чувството, че е безпомощна като новородено, я ужасяваше, особено след като бе свикнала да бъде независима. Карес не се доверяваше лесно след трагичните събития във Франция. Затварянето й по нечий донос я бе направило предпазлива. Тя си мислеше, че има солидна причина да се страхува да бъде зависима от измамницата Доминик.
— Ще спя на кушетката, която Паскал и Раймонд ще донесат от старата стая на майка ми. Всяко тръскане в леглото само ще те притесни и ще ти причини главоболие — обясни Люсиен, като се върна при нея.
Той се наведе и я целуна първо леко по носа, след това по устните. Обръщайки се, духна свещта от лампата и се отправи към камината, където някой бе запалил огън срещу влагата и нощния хлад.
С дълбока въздишка Карес затвори очи, търсейки чрез бягството в съня отмора от измъчващите я чувства. Люсиен, заедно с Бруно и Бланш, изпънали се на пода пред него, бяха стражите й, охраняващи я от кошмарите на нощта. Тя искаше да има нещо, да има нещо, което да я предпази от ужасите, предизвикани от обърканото й съзнание.
Потоци утринна светлина навлизаха през призмите на френските врати, когато клепачите на Карес трепнаха и се отвориха. Като по чудо, главоболието й почти бе изчезнало и тя седна в леглото. Видя мястото, където бе спал Люсиен, върху тапицираната със синя дамаска кушетка, но то бе празно, а одеялото — захвърлено небрежно на пода.
— Добро утро, мадам. — Провлачените нотки в гласа на Доминик изненадаха Карес, когато икономката отвори вратата с едната си ръка, придържайки с другата подноса със закуската, без дори да трепне.
— Добро утро, Доминик — отвърна Карес формално, като издърпа възглавницата зад гърба си, за да може да седи, без да се изморява.
— Вие се чувствате много по-добре, нали? — попита тя, поставяйки плетения поднос пред нея.
— Да. Главоболието почти изчезна — призна Карес, вдигайки малкия сребърен кафеник, за да налее от горещата течност в чашата, обрамчена с малки теменужки. Тя реши да не обръща внимание на теменужките, въпреки че си отбеляза наум да предложи на Люсиен да поръчат нови съдове от Франция.
— Хубаво е, че изглеждате така добре, мадам. Мосю ще бъде щастлив да го чуе, като се върне вкъщи. Той отиде до резиденцията на дьо Водрюл, но поръча да ви уверя, че ще се върне, преди лекарят да пристигне — информира я Доминик, докато сгъваше падналото от кушетката одеяло.
— Каза ли по каква работа отива толкова рано в дома на губернатора? — поинтересува се хладно Карес, добавяйки сметана и захар в кафето си.
— Един от слугите на Водрюл донесе бележка. Мисля, че присъствието му се изискваше от маркизата — каза й Доминик, като в същото време събираше завесите от вратите по верандата с изглед към улицата.
— От маркизата? Соланж? Сигурна ли си, че не е било от съпруга й, губернатора? — запита Карес, неспособна да прикрие изненадата в гласа си.
Соланж никога не ставаше и не се обличаше толкова рано сутрин, въпреки че бе известно приемането на кавалерите й в будоара, докато пиеше кафето си в леглото.
— Да, мадам. Беше от съпругата на губернатора — каза Доминик, като се приближи и застана до леглото. Тя гледаше надолу с нетърпеливо изражение в обикновено енигматичните си очи.
— Бих искала да се изкъпя, преди д-р Виел да дойде — рече Карес, с което искаше да я освободи. Имаше нещо в изражението на жената, което я караше да се чувства неудобно.
— Докторът каза, че ако се събудите, не трябва да ставате от леглото, докато не ви прегледа — заяви твърдо Доминик. — Въпреки че съм съгласна, че сте добре, обещах на мосю, че ще правя това, което е наредил. Ще им се смеем, мадам, какво знаят те за това, което наистина ви излекува? Те не разбират, че нищо не може да ви навреди — мърмореше тихо тя със странно изражение на деликатното си лице.