Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
Тя слушаше думите му, които бяха като балсам за измъченото й съзнание. Нямаше никакво значение какво е ставало преди; усещаше, че това, което й казва, идва от сърцето му. И беше убедена, че човек, способен да изрече такива думи, не може да бъде хладнокръвен убиец.
— Когато съм с теб, всички сенки изчезват. Само когато съм сама, те се появяват и ме хвърлят в съмнения — призна тя.
— Какво имаш предвид, съмняваш се в мен? — попита той, притискайки я по-плътно до себе си.
— Тази вечер разбрах от Паскал, че майката на Доминик е била любовница на баща ти, след като е пристигнала в Нови Орлеан. Той й е купил къщата на улица „Сент Ан“ — обясни Карес и повдигна глава, за да може да гледа тъмните му очи, които обичаше.
— Вярно е. След първите няколко години женитба, майка ми не позволяваше да я докосват и се изолираше от околните за дни, за седмици, изгубена в някакви тайни места, където бягаше от измъчващите я спомени. Баща ми я обичаше много, но той беше мъж, жизнен, жив, узрял мъжкар, скъпа. Той имаше нужди, които лудата му жена никога не задоволяваше. Майката на Доминик беше доста хубава и много самотна след пристигането си в Нови Орлеан. Мисля, че по свой начин тя обичаше баща ми и той се грижеше за нея. Той не я е принуждавал, тя сама дойде при него и бих могъл да кажа, с голяма страст.
— А Доминик? — попита Карес. — Как се отнасяше тя към баща ти?
— Бедната Доминик, тя беше на десет години, когато дойдоха от Сен Доминго. Твърде развита за възрастта си. Мисля, че децата от смесени бракове са принудени да растат по-бързо от останалите. Тя ненавиждаше положението, в което белите мъже бяха поставили нея и майка й. И аз не я обвинявам. Това, мисля, ни сближи — горчивините, които светът бе причинил на нашите майки. Може би затова й позволих толкова власт, тя ми беше като сестра, а ти знаеш колко често сестри управляват домовете на овдовелите си братя. След смъртта си баща ми й остави пари, същото направи и истинският й баща, Дюбрюл. Щяха да й бъдат достатъчни да се заеме с някаква работа в Нови Орлеан или в Париж, но тя отказа да ги докосне. Наричаше ги „виновни“ пари и може би беше права. Тя живееше от толкова време в Сан Рьогре, толкова компетентно управляваше и двете къщи, че Аурора разчиташе изцяло на нея. Беше по-лесно да я оставя да прави това, което иска, но трябваше да я насърча да вземе парите и да си създаде собствен живот. Това беше моя грешка и не искам ти да плащаш за нея, скъпа. Като живее в собствената си къща и се занимава със собствена работа, може би Доминик ще намери щастие и в собствения си живот и ще забрави фикс идеята си за Аурора Сент Амант.
В гласа му звучеше съжаление, докато обясняваше своята съдба и тази на Доминик, оплетени като в паяжина.
— Значи тя никога не ти е била любовница? — попита тихо Карес, а очите й срещнаха неговите, без да трепнат.
— О, ето кое те тревожи, скъпа! — каза той с разбиране. — Кълна се, че никога не ми е била любовница — каза той, целувайки я леко по челото. — Животът ми, преди да те срещна, не беше отшелнически, но отношенията ми с Доминик никога не са били интимни. Тя, в известен смисъл, ми беше като сестра, а също и приятел от детството. Трудно е да се обясни с думи връзка, която се приема като семейна, без да ни свързва кръвта. Израснахме заедно, споделяхме една и съща болка да наблюдаваме непълноценния живот на нашите майки, въпреки че причините бяха съвсем различни. Не мисля, че Доминик би се отдала на бял мъж. От много години тя и Паскал са любовници и макар, че и двамата са независими, не желаят да се женят. Изглежда, че за една вуду шаманка е по-добре да е сама. И, както си разбрала, вуду е единственото нещо, което интересува Доминик.
— Изглежда, това е самата истина — отвърна Карес. — Но защо тя се съгласи да вземе парите сега, след като е отказвала толкова години?
— Страхувам се, че й казах това, което искаше да чуе — рече той с въздишка. — Че парите са, за да купи най-силната гриз-гриз, която съществува, за да може да те предпази от духа на Аурора. Разбира се, тя се съгласи, че тази задача ще я ангажира дълго време, тъй като духът на Аурора нямал покой и те ревнувал. Уверих я, че няма да жаля средства, за да те предпазва тя.
— Господи, това ще окуражи тази жена — промърмори обезпокоена Карес.
— Както и да погледнем на това, то беше необходимо и за Доминик, и за теб. Тя трябва да заживее собствения си живот, а ние нашия. Призраците от миналото трябва да бъдат погребани и забравени. Бъдещето е пред нас и мисля, че дори Доминик разбра, че има място само за една господарка и в къщата, и в Сан Рьогре.