Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Казах ти веднъж, че не се плаша лесно — меко произнесе тя.
— Разбира се, съпруго моя, ти си една от най-храбрите жени, които някога съм срещал. — В гласа му звучаха странни нотки, а в тъмните му очи имаше сянка на меланхолия. Като че буреносен облак бе закрил слънцето, така се промени настроението му.
Те седяха, без да разговарят известно време, което се стори на Карес цяла вечност. Люсиен бе изгубен в мислите си. Мрачната тишина започна да й действа на нервите. Какво бе казала, за да предизвика такава реакция?
Поставяйки чашата си върху чинийката, Люсиен се обърна към нея:
— Има нещо, за което трябва да се погрижа и което не може да чака. Вземи със себе си Раймонд на пазара. Ето!
Той й подаде купчина банкноти, с които се търгуваше в града. Изправи се на крака, вдигна ръката й до устните си и промълви:
— До този следобед.
Тя го гледаше озадачена как тръгва към фоайето, за да вземе триъгълната си шапка и бастуна, в който имаше тънка рапира. Никой джентълмен не излизаше по улиците на Нови Орлеан без тръстиковия си бастун. Беше свикнала с променливите настроения на Люсиен, но този път бе необичайно.
Карес въздъхна и също стана. Докато прибираше банкнотите в дълбокия джоб на роклята си, видя Нинон да се суети до вратата на кухнята, стараейки се да не създаде впечатление, че е подслушвала. Карес тръгна към жената и каза:
— Мосю ми спомена за сестра ти. Ако е свободна, бих искала да говоря с нея в четири, този следобед. След като свършиш със съдовете от закуската, моля, намери време и й предай съобщението ми.
— Благодаря мадам, Мариет ще се зарадва — отговори Нинон.
След кратка консултация за необходимите от пазара продукти, Карес се качи в спалнята. Докато двамата се размотаваха над кафето, Нинон беше оправила леглото, а Раймонд бе изнесъл водата, използвана за къпане.
Това се случи, когато протегна ръка към гардероба, за да извади дамската си чантичка. Чу се съскащ звук. Бруно, който я бе последвал горе, веднага се хвърли към гардероба. Тя чу ниското, предупреждаващо ръмжене на кучето, преди да види кафявата спирала в ъгъла на гардероба. Плоската глава на влечугото се вдигна бавно, готова да нанесе удар.
Черен, първичен страх я обхвана цялата, докато бавно отстъпваше. Парализирана от извивките на раздразненото влечуго, което се гърчеше, за да я ухапе, тя почувства само, че ще умре.
Всичко стана толкова бързо, че тя дори не разбра как Бруно се оказа между нея и змията. С невероятна бързина той стисна изотзад плоската глава и я размята наоколо, счупвайки врата й.
Карес изхвърча от стаята. Не си спомняше как се озова на двора. Наведе се над една цветна леха и изхвърли съдържанието на стомаха си, коленичейки на каменните плочи.
— Мадам! — чу тя виковете на Нинон, Паскал и Раймонд.
Едва поемайки си дъх, тя им разказа какво се е случило, след като Нинон й помогна да се настани в един стол. Паскал изтича за голям нож от кухнята, а Раймонд за гребло и празен платнен чувал. Въоръжени, двамата мъже използваха стълбището на верандата, за да се качат до спалнята.
— Но как е възможно такова същество да стигне до спалнята ви, мадам? — разсъждаваше на глас Нинон, докато й подаваше салфетка.
Змиите бяха често срещано явление по калните улици на Нови Орлеан, особено след силен дъжд, когато изпълзяваха от близките блата, но те не се намираха в затворени гардероби, освен ако някой не ги поставеше там. Но защо? Карес извърна поглед, когато мъжете донесоха чувала с влечугото. Бруно вървеше след тях.
— Имали сте късмет, мадам. Кучето е счупило врата й, преди да ви ухапе. Това е смъртоносна усойница, която живее наблизо или във вода — обясни Паскал, докато Раймонд излизаше от къщата с чувала.
Той се отправи към канала в края на града, където изхвърляха боклука.
— Тогава как е стигнала до гардероба ми? — попита тя. После протегна ръка към рошавото куче, което стоеше до нея. Прегърна го, без да се срамува. То беше спасило живота й.
— Не знам, мадам — тихо отвърна Паскал, отбягвайки погледа й.
— Някой или нещо е хвърлил върху вас силна магия, мадам — прошепна Нинон, като се прекръсти. — Някой ви желае смъртта.
Ядът превъзмогна страха, когато Карес погледна уплашената жена. Тя знаеше, че това не е работа на призрак. Беше планирано от някой напълно реален, съвсем жив човек. Как го е постигнала, Карес нямаше представа, освен ако някой, който живее в къщата, не й бе помогнал.
Тя вдигна поглед към двамата прислужници и усети, че кръвта й се смразява. Вече не знаеше на кого да вярва.
— Имаше ли посетители тази сутрин? — попита тя Паскал, тъй като Люсиен бе наредил да не ги безпокоят, преди да се събудят сами.