Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Страхувам се, че не разбирам — каза Карес, като се отдръпна от подноса и се облегна на възглавницата.
— Това, мадам, това ви излекува — каза Доминик, наведе се и се пресегна под леглото, за да извади, една обикновена червена торбичка, набодена с птичи пера. Изправяйки се на крака, тя каза: — Има някой, който не желае да се присъедините към мен. Тя ви е омагьосала. Нейният дух ви бутна по стълбите. Но не трябва да се тревожите. Разбрах какво върши тя и направих гриз-гриз торбички, като тази. Краищата на леглото са намазани със свещено масло и съм поръсила с пудра около леглото. Тя не може да преодолее такива прегради. Ето на, вие се възстановихте — заяви триумфално Доминик, държейки в ръка торбичката.
Карес почувства, че дъхът й спира, а косите й настръхват.
— Ти вярваш, че духът на Аурора ме е бутнал от стълбите и твоите вуду магии са спасили живота ми? — попита тихо тя, макар че отговорът й бе известен.
— Да, мадам, убедена съм. Почувствах присъствието й в къщата, още щом се върнахме от Сан Рьогре. Тя винаги беше толкова щастлива, когато се завръщахме от плантацията в градската къща. Колко много обичаше да кани обществото на Нови Орлеан на соарета тук. На нея не й харесва вие да сте господарката на нейно място — отговори Доминик с предупреждение в мекия, провлачен глас. Самуреният й поглед фиксираше озадачените сиви очи на Карес. — Тя ще се опита да ви стори зло, но аз мога да ви предпазя от силата й.
— Аз… аз не вярвам в такива неща — каза Карес, като направи опит гласа й да звучи твърдо.
Тази жена искаше да я изплаши, за да се присъедини към нейните вуду ритуали, които извършваше в склада до доковете.
— Ще ми повярвате след известно време. Тя ще ви принуди — закани се Доминик. — Мога само да се надявам, че няма да е твърде късно, за да мога да ви помогна.
— Вратата! Има някой на вратата — рече й вдървено Карес. Когато Доминик се обърна, за да отговори на настоятелното хлопане на медното мандало, тя й каза по-твърдо: — Не желая да бъда заплашвана. Не си мисли, че можеш да ме стреснеш и да ме накараш да се присъединя към твоите магьосничества.
— Ще видим, мадам! — Доминик имаше думата последна, спряла за миг до вратата с лека усмивка върху устните.
Карес потрепери. Тя установи, че жената наистина вярва, че духът на Аурора я преследва. Какво ли щеше да направи, за да се опита да я убеди, че това е истина? До къде ли щеше да стигне Доминик?
Пристигането на доктора и на Люсиен малко след него сложиха край на страховете и лошите й мисли. Д-р Виел каза, че се възстановява бързо, но я предупреди да почива през следващите няколко дни. След като изпрати лекаря до вратата, Люсиен се върна в стаята й.
— Доминик ми каза, че те е извикала Соланж — каза Карес, когато за пръв път останаха сами, след като се бе върнал.
— Ти знаеш как разсъждава Соланж. Смята, че всичко, което върши или иска да направи, е от първостепенно значение — отговори сухо той. — Тя ми връчи покана за бала с маски. Темата е да се облечем така, както бихме желали да изглеждаме, ако ни е даден друг живот. Най-съкровените ни желания — обясни с безразлично свиване на рамене. — Смея да твърдя, че това предоставя необикновени възможности за избор на костюми.
— Ще ми бъде интересно да видя какъв ще е изборът на Соланж — не можа да се въздържи да не каже Карес като на устните й се появи лека усмивка. — Но за това ли тя искаше да говори с теб? — настоя тя, убедена, че не й казва цялата истина.
— Както ти е известно, Соланж обича да се прави на велика лейди с придворни, които тичат при всеки неин повик. Тя вика хората просто заради удоволствието да упражнява властта си — отвърна той загадъчно.
— Значи няма да ми кажеш какво обсъждахте? — попита тя с въздишка и отмести поглед от него.
Той имаше свой начин да не отговаря на въпросите й и чак по-късно тя установяваше, че нищо не й е казал.
— За теб, скъпа, е по-добре да не знаеш някои неща. Соланж е замесена в доста непочтени дейности в Нови Орлеан. Ние сме приятели от много години. Тя знае, че може да говори свободно с мен, да иска съвета ми и е сигурна, че ще й отговоря честно. Когато си заобиколен с хора, които само ти се подмазват, честното мнение е по-ценно от злато.
— Разбирам — рече по-меко Карес.
Той каза, че са стари приятели. Тя се зачуди колко ли близки са били след смъртта на Аурора. Това беше отвратителна мисъл — Люсиен и корумпираната Соланж, но имаше много странни двойки и във Версай. Внезапно се почувства потънала в прах и лепкава. Искаше единствено да измие от себе си остатъците от болестта.