Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Но в осем часа във вторник вечерта бизнесът вървеше мудно. Единствените клиенти в бара бяха група израелски бизнесмени в единия ъгъл и две възрастни жени, екскурзиантки от Ню Джърси, които седяха до входа. Дани си намираше работа, като лъскаше безупречно измити чаши и бършеше чисти бутилки. Сервитьорката Сара стоеше до бара, като четеше учебника си от колежа и от време на време поглеждаше клиентите. Дани не я харесваше. Тя не правеше нищо, за да прикрие омразата си към всички евреи, които не бяха родени в Израел.
„Да й го начукам“ — разсеяно помисли той, без да е в състояние да откъсне очи от съвършените извивки на гърдите и под бялата униформена блуза.
Чу се трясък и Дани отмести поглед от Сара. Някакъв старец бе съборил таблото за съобщения в бара, но не спря да го вдигне. Той се втурна вътре и проницателните му очи се вторачиха в Дани, а после в бутилките с алкохол зад него.
Мъжът приличаше на плашило, мършав и сбръчкан. Изглеждаше почти комично, но в изражението му нямаше нищо закачливо. Ако беше арабин, Дани би избягал, за да спаси живота си. Но човекът беше бял, вероятно американец, и явно откачен. Той хукна към бара и сумтейки, се намести на едно от високите столчета. Сетне прегърби рамене като лешояд и се вторачи гневно в Дани, когато израелецът се приближи до него и го попита какво желае.
— Пиене.
Със сигурност беше американец. „Какъв кретен“ — помисли Дани.
— Какво ще желаете?
— Дай ми някакъв алкохол или Господ да ми е на помощ, ще те разкъсам и сам ще си го взема.
Обикновено Дани би се изсмял, но този клиент говореше толкова разгорещено, че сигурно би се опитал да изпълни заканата си.
— Разбира се, както кажете.
Дани наля бренди в малка чаша, но преди да я сложи на бара, смахнатият старец грабна бутилката. Той отвъртя дозатора с отработено движение, поднесе шишето към устата си, изпи три глътки и внимателно го остави на бара.
— Съжалявам, синко — изхриптя Хари Уайт, — но ти много се забави. Ако знаеше какво съм преживял през последните няколко седмици, и ти щеше да направиш същото.
— Да, сигурно. Все едно. — Дани отстъпи назад.
— Виж какво, хлапе, ако имаш бърбън, за предпочитане „Джак Даниълс“, обещавам да не хапя. Договорихме ли се?
Безумното изражение се превърна в почти бащинска усмивка.
Дани му наля бърбън и предвидливо остави бутилката на бара. Той погледна крадешком Сара и видя, че тя наблюдава с подигравателна усмивка странната размяна на реплики. Имаше такъв вид, сякаш бе очаквала подобно отвратително държане от страна на американци. „Кучка.“ Хари изгълта бърбъна, отново напълни чашата си догоре и не разля нито капка, когато я поднесе към устата си.
— Ти ми спаси живота, приятелю. По дяволите, още една-две чашки и може да се почувствам човек.
— Господин Уайт? — извика женски глас.
Млада жена стоеше на входа на бара и гледаше изумено. Гърдите й се повдигаха, защото беше принудена да тича, за да догони стареца. Бе облечена в консервативен сив костюм и семпла блуза със смешна папийонка и беше олицетворение на правителествен служител. Тя тръгна по мраморния под на бара и обувките й затракаха като копита на кон.
— О, слава Богу, господин Уайт. За миг се уплаших, че съм ви изгубила.
Хари кимна към уискито.
— Беше ми нужна само секунда.
Притеснената млада жена се казваше Джесика Майкълсън. Тя работеше за ЦРУ под прикритието на културен аташе и бе получила задачата да се грижи за Хари Уайт до полета му за Съединените щати. Като агент на ЦРУ с най-нисък ранг в посолството Джесика отговаряше за Хари вече седмица. Макар да не участваше в инструктажите, тя трябваше да занимава сприхавия старец, когато не го разпитваха високопоставени служители на Управлението.
Джесика прочете доклада за отвличането на Хари през последните няколко седмици и дори в цензурираната версия преживяванията му бяха трогателни. Но след като прекара седмица с него, състраданието й намаля до степен да се надява терористите да дойдат и отново да го отвлекат.