Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
— След като сте съобразителни, защо не направихте опит да ги изтребите до крак? Да им видите сметката…
— Не бива да го правим — поклати глава Моамба. — Както ние им трябваме, за да оцелеят, така и те са ни нужни със същата цел. Изпражненията им съдържат вещество, което ни е необходимо за производството на храната ни. Без него растенията биха загинали. А след тях — и ние. Съзнателно изпращаме нашите стари домашни животни, тези, които не дават мляко, в територията на краканите, за да има с какво да се хранят.
— Значи вие самите изхранвате тези чудовища. Нищо чудно, че са се размножили толкова.
— Трябва да поддържаме числеността им, за да произвеждат достатъчно тор. Основната работа на ловците ни е да събират тора и да го носят тук.
— Излиза, че са събирачи на лайна — вметна Бен. — Няма какво друго да кажа за тези доблестни воини.
— Те са наистина доблестни. Навлизането в царството на краканите представлява голям риск. Особено, ако не разполагат с помощта на един хери-хути — отвърна старецът и го погледна многозначително.
— Нека не говорим повече по този въпрос — каза Бен. Боеше се, че Моамба отново ще поиска от него да остане тук и да помогне на селото. На същото село, което сега искаше смъртта му. — Все още не си ми казал коя е причината за тази проклета смъртна присъда, която ни бе издадена.
— Тъкмо мислех да поговорим за това. В течение на много поколения създадохме редица средства, с които да се пазим от краканите, да ги държим по-далеч, от нас. Едно от основните ни средства за отбрана е тинайфори. Наскоро…
— Почакай малко — прекъсна го Бен. — Какво представлява това?
Моамба стисна замислено устни и присви очи.
— Вие нямате дума за нея — отговори. Присегна зад себе си и откъсна малко светеща гъба от стената. — Нещо като тази гъба, само че убива. Оградихме централната пещера с плътна преграда от тинайфори. С него защищаваме нашето село.
— И как така тези чудовища, краканите, започнаха изведнъж да преодоляват вашата защитна преграда и да ви нападат внезапно?
— Отговорът представлява тайна, известна само на сектата на бойците и на вождовете — каза Моамба и се изкашля. Продължи да говори по-тихо, сякаш се опасяваше да не бъде подслушван. — Тинайфори е започнало да умира. Почернява и се разлага, като бариерата между нас и краканите изтънява. След време тази преграда може напълно да изчезне. Бен си представи как глутници от зверовете нахлуват в долината. Макар тези хора да му бяха издали смъртна присъда, при мисълта за възможната касапница изтръпна.
— И все пак какво общо има това с нас?
— Тинайфори започна да загива малко след пристигането на твоите хора.
— Как така?
— Не знам. Някои от бойците и аз вярваме, че това е поличба. Че това е знак, че е време да се завърнем в горния свят. Мнозина от другите обаче смятат, че вие сте демони, които искате да ни изтребите.
— Предполагам, че сред тях е и вашият вожд.
— Да. Както и повечето от останалите.
— И как очакваш да го убедим, че не е така? Не ми се вярва да възприеме сериозно честната дума на един демон.
— Така е. Заради това утре прави това, което ще ти кажа. Ще ни помогне твоят другар Хари. Без това да му е известно, докато спи, го уча на основите на нашия език. Помагам му да го научи. Вслушай се в думите му.
— Какво си намислил?
Моамба вдигна ръка в знак на сбогуване, контактът бе прекъснат и фигурата му изчезна.
— Утре ще научиш — каза му преди това.
Глава 27
На следващата сутрин Ашли започна да се разхожда напред-назад из пещерата, като се опитваше да осмисли информацията, съобщена на Бен от Моамба, единствения им съюзник в племето.
Как бе възможно да се преборят със суеверието? Подобно на много мисионери, избити по най-различни краища на света от суеверни туземци, и тя се чудеше какво може да направи.
Бен се доближи отзад и я прегърна, като опря лице до нейното.
— Ако продължаваш да се разхождаш така, ще издълбаеш бразда на пода — каза и.
Тя въздъхна. Той бе прав. Сега не им оставаше нищо друго, освен да чакат. Мисълта и се превключи на друга тема.
— Виж какво, исках да ти кажа нещо за снощи — започна неуверено тя.
— Какво? — отвърна той и се притисна по-плътно до нея.
— Ами, думата ми е, че… Това, че ние… Не искам да си мислиш… Искам да знаеш, че това бе само моментна слабост.